Начало Раздели Студенти Нов позорен ден за управата на СУ

Нов позорен ден за управата на СУ

ПечатЕ-поща

30 ianuari as su 1

30 януари 2013 година се превърна в нов позорен ден за управата (Академическия съвет) на Софийския университет. На срещатата си в Ректората с гора от ръце на тогите-управници  ( с 22 гласа „за” и наполовина общо „против” и без мнение) те гласуваха 8%-то увеличение на таксите, с което пожелаха да посрещнат всички студенти и  кандидат-студенти още от тази есен. Секирата си стоварват след грижливо премълчаване на намеренията си – за темата „увеличение на семестриалните такси” бяха оставили едва няколко дена аванс на потърпевшите студенти. А за да е сигурно, че разбралите за този чаровен подарък ще са много повече едва на касите за плащане, те избраха да действат по време на изпитната сесия. Вижда се, надеждите им за зимен сън от студентска страна са големи, прогнозите за безопасност от лавини по време на изпитите - обещаващи. За коварното си дело в продълженвие на близо час те използваха и изветряла гарнитура – престорената любезност, с която деканите на факултетите се опитваха да придадат научност и спонтанност на обзелите ги мисли. За нас, присъствалите студенти от движение „Призив”, стана ясно, че тогите този път добре се бяха подготвили в своя жалък сценарий. Желанието ни да вземем думата на заседанието бе отлагано многократно, а когато за него все пак дойде времето, се оказа, че преподавателската агитка с ректора-тартор Илчев, спира мача. Въпреки опитите да ни спрат, обаче, успяхме да вземем думата и да прочетем Откритото писмо, с което се противопоставяме на увеличението.

30-yanuari-akademicheski-suvet-su

    Колеги, според управниците на СУ, всички студенти трябва спешно да намерят между 20 и 75 лева в повече към вече солидно напомпаните през годините семестриални такси, за да бъдат удостоени с правото да учат в най-стария роден университет. Тях, тогите, не ги вълнува как ние ще си ги набавим  - колко труд (а работа за всички отдавна няма), колко лишения (та нима мизерните заплати или топящите се спестявания на близките ни ги радват) и унижения (когато на правата ни гледат като на виц) струват те. Академиците се показаха гузни негонени в надпреварата със словата си: те не искат нашите пари за свои заплати. Искали те качество да ни дадат, тока и парното на университета да заплатят. Добре. Търсят тогава в нас онези наивници, които не знаят или забравят как само преди 2 години ректорът Илчев горещо си стискаше ръката с министерства и се кълнеше във вярност на правителствената политика. Той и заблудени тогава студенти направиха голям рекорд, като извикаха хиляди колеги на протест в ПОДКРЕПА на същите изменения (реформи), които днес оставиха университета без пари.  Така, разбира се, парите от държавата ги няма, те така и не дойдоха. Години наред ни увеличавате таксите, пари пак няма. А сега пак искате да запълним ние, студентите, липсите. Докога?! Докато и нас престане да ни има като студенти? Докато захлопнете тежките порти на университета за желаещите ученици, само защото не могат да понесат харесаните от вас такси?  Докато превърнете рекламите за банкови кредити по коридорите в новия тапет, зад чиито печалби обаче, стои и спечелено раболепие на все повече от вас?


Това вече сме го виждали. Не, не! Както сам ректора вече заяви: „Не им вярвайте, че е важно портфейла да е пълен, а главата да е празна!”. Наистина, тоги, въобще недейте да търсите празни глави там, където джобовете вече са яко продъдени.
    

От тях гласуването, от нас възгласите „Позор, позор!”. Но искаме да разсеeм илюзиите, че едно гласуване прави от пожеланията действителност. Ние не се даваме. Ще се разпространи вестта за академическия „подарък”. Ще висне стена на позора с ликовете на тези университетски управници, които вдигаха днес ръце, правейки с чужда пита помен.
Въпросът е поставен ясно и ясен ще бъде задружният ни отговор:

НЕ НА НОВИТЕ ТАКСИ!