Начало Раздели Студенти По повод заканата за затварянето на СУ:

По повод заканата за затварянето на СУ:

ПечатЕ-поща
 Откога имотите станаха по-важни за университета от неговите студенти?
  
botanicheska gradina
  Бомбастична новина бе предложена на вниманието на всички, свързани със Софийския университет. Тя звучи най-общо така: „С решение на Академичен съвет на Софийски университет, взето днес, 30 март, от понеделник, 4 април, СУ преустановява дейността си за неопределен период от време. Причина е решението на ВАС (Върховен административен съд), според което Държавата има право да се разпорежда с Ботаническата градина в Балчик. Университетът ще бъде затворен докато Министерски съвет не върне правата му върху нея". Заедно с това ректорът Илчев дава интервю, в което от името на Академичния съвет мотивира взетото решение и приканва студентите към активност в подкрепа на така обявената кауза:  „Призовавам студентите да се включат в бъдещи протестни действия, които започваме да готвим още от утре" (информацията е по източници на радио „Реакция" http://www.reakcia.net/ ).

     Сякаш с идването на пролетта кипва енергията на ръководството на СУ и като водообилен извор на буен поток академичната предпазливост и умереност отстъпва на една безразсъдна бунтовност, запазена според преданията за младите, „неувряли" глави. Мнозина обаче си задават въпроса - това истински намерения ли са и което е още по-важно - е ли каузата за защитата на университетски имот най-голямата грижа пред студентската и преподавателска общност в момента? Всъщност, ако приемем, че затварянето на университета в знак на несъгласие е най-крайната мярка на неподчинение, която може да се очаква от един Академичен съвет, следва да се запитаме още: дали силата на мярката отговаря на силата на повода? Изненада ни очаква, ако си отговорим утвърдително на този въпрос, защото ще си дадем сметка кое е водещото в ценностите на университетското ръководство. При това в година, в която системно недофинансиране на университета от държавата поставя други, много по-остри въпроси. Поне от гледна точка на камбанарията на преобладаващото мнозинство от студенти.  И така, нека отсеем житото от плявата.

     Въпросът с Ботаническата градина не за първи път в последните години буни духовете по високите етажи на академичната власт. Още по времето на ректор Биолчев се изказваха опасения поради какви причини държавата, в лицето на Министерство на културата и на тогавашния министър Б.Абрашев, желае да се сдобие с този имот. И отговорът бе, че този голям и благоустроен имот е твърде желан за преотдаване на концесия и за предоставянето на част от него за частно строителство за целите на бизнес туризма. Действително, правдоподобно звучаща теза, незагубила актуалността си и до днес, независимо от смяната на играчите. Не са за подценяване целите на правителството - като много други предишни, то само би спечелило от това да отдаде/продаде придобитата земя на правилните хора. Виждаме, че този сценарий беше приложим към БАН, прилаган е и спрямо други държавни институции. От друга страна, даже това да се окаже неосъществимо за него, е в негов интерес да занимава СУ с подобни конфликти - така се отвлича вниманието от други въпроси в образованието, хабят се сили и енергия. При това университета губи повече, докато изпълнителната власт губи малко или почти нищо. Няма и как да не признаем, че МОМН и други структури се отнасят тенденциозно лошо към редица държавни университети и това също не е случайно. Тези апетити могат да се окачествят единстветно като намерения мерзки, те не са и изненадващи - това е действителността, в която живеем. Всичко е пазар, всичко е бизнес и такава е налаганата политика. Вярно е също така, че от смяна на функцията на тази база ще има потърпевши студенти и преподаватели измежду тези, чиито практики и специалности са свързани с ползването на Ботаническата градина. Дотук добре. Да предположим тогава, че университетът е крайно загрижен за последиците върху тези студенти и преподаватели (преобладаващо от Биологическия факултет), че желае да отстоява интересите им и не е готов по този повод да не направи нито крачка назад. Затова взима крути, революционни даже мерки за отбрана.   

     Като казахме Биологическия факултет, нека не си спестяваме още от действителността. Пари за завършване на ремонта на сградата на Биологическия факултет няма - покривът все така си капе; студентите му, като всички останали, са лишени от достатъчно на брой и големина стипендии; най-модерно устроените лаборатории, доколкото ги има, са с ограничен за тях достъп на ползване; неизвестно е какво ще се случи с размера на плащаните семестриални такси от есента на 2011 година, а също колко студенти са отпаднали в следствие на досегашното им увеличаване през последните години и т.н. и т.н. А като казахме практики - от миналата година те не се провеждат редовно, не са за всички и се изисква студентите да доплатят от джоба си разходите по тях. Не отсъствието или иззетостта на базата/ите е причина за това, а липсата на пари. Това е очевидно и се превърна в масово явление за всички специалности, в които има дълги и скъпоструващи, спрямо новите възможности, практики. Финансовите проблеми, започнали от 2009 година, с явно проявление през 2010/2011 година, просто не позволяват да се изпълнява това, което е заложено по план и което се полага на студентите. Обаче това са отклонения, както някои ще забележат, това са други теми и бели кахъри - тях също Академичния съвет ще реши, щом веднъж вече е готов да хлопне врати по доста по-малък и частен повод. Добре?!


„Прегризване на гръклени" или по темата за собствените приходи

     Да си говорим за имоти тогава. Софийският университет води дълги дела за запазването и връщането на някои свои имоти. Но не за всички, само за ключовите. Тези дела струват стотици хиляди левове и се дават тогава, когато ги няма за много други дейности. Така например, наскоро във войната на СУ срещу художниците от СБХ (Съюз на българските художници) и СБХ срещу СУ по повод сградата на ул.Шипка №6, един от защитниците в тези епохални битки от страна на СУ се изказа доста ясно. Този професор от Юридическия факултет, като изтъкна, че доброволно (не срещу заплащане) пази честта на университета в съдебните спорове, не скри, че е бесен. Той бил правил всичко възможно да спечели правилната страна и допълни, специално за репортажа в централните новини на БНТ: „Вие представяте ли си, ако това беше мой личен имот. Щях да им прегрижа гръклените тогава" (цитирам по памет). Брей, сериозно се озадачих - значи всички мерки са позволени, когато е до имоти и собственост. Озадачили са се и хиляди хора, като са чули „уважаван" професор от най-реномираното учебно заведение да изказва по такъв „културен" и „литературен" начин претенциите си (им). Несъмнено, добра препоръка за нивото на известния ни хуманитарен ВУЗ. И човек ще рече, следвайки милостта на заканите, че явно нещата са на живот и смърт.
ilchev      А сега да добавим към това понятието „собствени приходи" и „самофинансиране". Нали няма достатъчно средства, давани от държавата, от имотите ще се печели и нещата се оправят. Е, тук страстта за стопанисване на имоти, които с приходите си да компенсират изтеглянето на държавните субсидии от висшето образование, рязко издиша. Тя същата идея беше предлагана от Дянков и Игнатов и за БАН, но оттам не я възприеха (което личи от десетките протести, организирани от учените). Тази политика, институтите да се стопанисват като частни фирми и така да гледат на имотите си, не е нова, нито родно изобретение. В условията на криза, когато държавата си търси извинение за свиването на разходите си за образование и наука, това е удобен аргумент и означава „оправяйте се сами, по каквито и да било начини". Да си спомним по този повод обаче за признанието на Илчев от септември 2010 година за финансовата криза в СУ: „ Не е реалистично да се очаква със собствени приходи да можем да покрием разликата - нито таксите на студентите са толкова високи - а те не би трябвало да са високи в един държавен университет, нито приходите ни от имоти са толкова високи, особено в криза като сегашната."(http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/arhiv/arhiv_na_goreschi_novini/otkrito_pismo ,стр 7.). Така излиза, че борбата за имотите е само „въпрос на чест". Но тогава защо СУ не се бори за всички свои имоти по равно, от приципна позиция.

     Веднага се сещам за Студентски град. Там десетки университетски имоти са преотстъпени под наем на частни фирми, които в самите общежития са открили ресторанти, барове, кафенета и прочее места, с чисто „академично" предназначение. От това университетът печели, студентите, като се има предвид отсъствието на библиотеки, кина, места за култура и нетърговски дейности - не. Нещо повече, когато темата за Студентски град все още беше актуална, в едно от разискванията за състоянието на нещата там (от януари 2010 година), Илчев отново се изказа и беше откровен. Попитан няма ли СУ да почне да защитава интересите на живеещите студенти в Студентски град, относно наличието на алтернатива на частните търговски обекти и няма ли да се вземат мерки срещу презастрояването в района, той отговори, че Студентски град не го интерсува. Ние сме безсилни там, това му беше тезата. От днешна гледна точка може да се потвърди това - очевидно, че за тези имоти са решили да останат безсилни. Печалбата от тях, колкото и недостатъчна да е, е по-важна от пълноценните условия за студентите. Другото означава да си искаме пълната субсидия от държавата и да се откажем от печалбата. Или може би просто студентите да започнат да заплащат по-високи такси за следване?!  Какви ценности само, каква принципност. Когато е до изменение облика на общежитията за добро - не, не става, трябва да печелим; когато е до Ботаническата градина - трябва да спечелим (делото) и не даваме да го придобият имота други и да печелят на наш гръб. А каква ли може да е причината в тази разлика? Отговорът, както се изразява ректорът за решението на ВАС по повод Балчик: „Въпросът е обаче, че е политически обусловено". Едното е политика на университета към собствените си студенти, другото е политика на държавата към собствения си университет. Нищо лично и да не се заблуждаваме, че интересите на студентите трябва да са на предна линия - това е общото послание и на двете страни.

Затварят СУ?!  Чии интереси са по-напред в списъка?

     Хубаво, но ще ме упрекнете, че от плявата са отсети няколко зрънца истина. А къде е разковничето с предполагаемото затваряне на университета тогава? Някога Биолчев се канеше да затвори университета преди началото на учебната година - държавата не давала пари за отопление и в знак на протест СУ отговаря с шумна плесница. Е, плесницата се оказа само на думи и само пред медиите.

     Сега ни трябва да погледнем обаче не толкова назад, а към състоялите се преди по-малко от половин година студентски и академични протести 2010 година. Тогава ректор и Академичен съвет предупредиха, че финансовата криза в образованието, причинена от правителственото решение, заплашва да затвори университета. Студенти организираха множество протести и с присъствието си на тях предотвратиха затварянето. Главната причина за протестите, да не се пуснат университетите в принудителна ваканция, бе преодоляна и в този смисъл те бяха успешни. Важна е една разграничителна линия, която Академичният съвет сам постави между своята политика спрямо властта и студентските искания  (виж студентската декларация от протеста на 20 октомври http://initsiativa.wordpress.com/2010/10/20/declaracia/ ). Студенти се обявиха за преосмисляне на цялостната държавна политика към държавното висше образование, т.е финансовият ангажимент на държавата към ВУЗ-овете да не се обезсилва, бюджетите им вместо това да се увеличават. Ректорът на СУ и компания направиха друго. Ден преди протеста на 16 ноември, организиран от тях, на официална пресконференция в БТА, Иван Илчев заяви, че готвената проява не противоречи по дух на държавната политика, че Софийският университет е съгласен с правителствената реформа в образованието. За този на пръв поглед нелогичен, скандален завой спрямо студентските искания вече е  писано не малко на сайта ( http://priziv.org/index.php?option=com_content&task=view&id=327&Itemid=58 ). Управляващите СУ направиха показно на стила „хем да има протест, хем да няма". За да не разсърдят управляващите, избегнаха всякаква конкретика в исканията си, а всичко представиха като отговарящо на някакви си „европейски изисквания". Впрочем, такива наистина съществуват, що се отнася до намаляване на бюджетите за университетите, увеличаването на таксите, намесването на бизнес и корпоративни интереси в преподаването и изследванията и прочее. Срещу тези „ценности" стотици хиляди наши колеги-студенти излизат на протести в Европа постоянно. И не само там. И открито се обявяват против Болонския процес -програмата на Европейския съюз, даваща зелена светлина на тези антидемократични и антисоциални политики.

     Истинското лице на протеста от 16 ноември лъсна само няколко седмици по-късно. Декември месец Народното събрание прие бюджета за университета за 2011 година (http://priziv.org/index.php?option=com_content&task=view&id=338&Itemid=58) . Нямаше никаква промяна към по-добро по отношение на парите за новата година. Напротив, съгласно предложеното от Дянков-Игнатов и Ко. финансите на СУ се намалиха драстично. Някой спомня ли си гордо протестиращите само седмици по-рано академици да възроптаят. Да излезнат или приканят за протест, да затворят Софийския университет, ако ще и символично - в знак на несъгласие?! Не, нали? И аз също не помня никаква следа от съпротива. С две думи - когато имаше най-голям повод да се пристъпи към радикални действия (от типа на затварянето с цел протест и други подобни), АС и Илчев пристъпиха към най-упорито мълчание. Радикално мълчание и пасивност.

     Стигаме до тази година. Ясно е, че проблемите са само отложени, не решени в полза на студентите, в полза на качественото и общодостъпно университетско обучение. Това отлагане вече има и форми на съгласие за случващото се от страна на АС и Илчев. Хората, взели решението за затварянето на СУ, го знаят добре. И аз ги питам: защо мълчите, какви са намеренията на СУ за размера на таксите за следване, чието ежегодно определяне става през месец април? (тук припомням, че Съветът на ректорите вече е обсъждал възможността таксите за първокурсниците през 2011 година да се увеличат значително - те да покрият напълно разходите по обучението си). Защо мълчите по въпроса за практиките това лято - ще ги има ли и кой ще плати за тях? Това са все въпроси, които могат да си оспорват мястото за въпрос №1. И стигам до разковничето за затварянето на СУ.

     ilchev 2
     Затварянето на СУ по повод Ботаническата градина е един фарс, това е смешен плач на загриженост за нас, студентите. С успех минава за 1-во априлска шега. Наричам го ловка маневра за отклоняване на вниманието. И като всяка подобна маневра, затварянето на СУ не е предвидено да се случи в действителност. С тази пушилка се цели да се отклони вниманието от истинските проблеми в университета. Както в много подобни случаи, важно за Илчев и Академичния съвет ще е да започнем да обсъждаме дали наистина ще изпълнят заканата си. На тях казвам: Куха е вашата закана и неискрена на фона на бедствието в образованието, за което съдействахте и вие с поведението си миналата година. Точно това бедствие или по-точно последствията от него искате да прикриете, а заедно с това и отговорността си за него.  

     За мен не остана място за съмнение - Софийският университет в лицето на отговорните хора за управлението му цени повече своите имоти, отколкото студентите си. Това не е от вчера, разбира се, но е еднакво неутешително като мисъл и за миналото и за бъдещето. Имотите са най-важното, нали дами и господа? И то не всички имоти, както се видя по-горе. Оригинална чудатост почнахте да развивате. Поне вече знаем „ценностите", които мотивират ръководството и степента, до която го заслепяват. Нека то не си мисли, че е неправилно разбрано. Напротив, правилно ви разбрах. Вашето „затваряне" е вдигане на ръце от тежките последици, които ще се стоварят върху голяма част от студентите и преподавателите. И това няма нищо общо с Ботаническата градина. Има общо с вашата безскрупулност, фалшив морал, мимикрия, личен интерес и недалновидност.

За пореден път искате да ни заблудите. Е, времето на заблудите отмина.

 

Допълнение: Аз съм напълно „за" Ботаническата градина да остане в непроменен вид, функции и да служи за университетските цели на обучението. При първото неоспоримо посегателство към тази база вярвам, че самите студенти и преподаватели ще се вдигнат в защита на интересите си. Също така ще бъда там да ги подкрепя. Помня примера на НСА в защита на тяхната учебна база край Равда!

Пролетен гръм