Начало Раздели Студенти По въпроса за студентските такси

По въпроса за студентските такси

ПечатЕ-поща
ignatov ludВъпросът с таксите за следване не е нов, но става все по-актуален, защото таксите биват покачвани всяка година в Софийския университет с 30 до 100 лв. Единствено не бяха пипнати през 2010 г. и причината е в протестите и студентските вълнения срещу намаляването на държавната субсидия за университета. Та властимащите решиха, че ще им дойде нанагорно, ако дадат още един повод за критики и несъгласие с провежданата политика. Поради това проявиха „отговорност" и като се показаха безкомпромисни към нуждата от пари за Алма матер, пощадиха поне временно студентите. Още едно доказателство за това, че когато си търсим правата с протести и възражения, даже когато не е право по нашата си тема, щат не щат ни чуват и се вслушват в гласа народен.

Защо студентските такси са нашата тема №1? Не малко мои колеги си казват: „Родното образование е с ниско качество и за да се подобри то, нужни са повече средства, затова и по-високи такси = по-добро образование". Други вдигат рамене и знаят, че повишаването на парите, които взимат от нас, не е правилно, но са убедени, че нищо не може да се направи, за да ги спрем. Според мен и едните, и другите грешат.

Връзката с качеството е точно обратна на горните мисли. За четирите години бакалавър съм плащал все повече и повече, а нивото не просто не задобря, ами направо втаса, така че и полагащото се по учебен план - като учебните практики например - даже не получихме накрая. Да не говоря, че мои колеги отпаднаха от университета, само защото не им достигнаха пари за семестриалната такса. И тези студенти бяха, като по правило от ученолюбивите и бачкащите на постоянна работа. И уволняват ги, нали е яка криза - няма доходи - няма такси, оп, няма и университет тогава. За какво качество си говорим? Не смятам, че съм станал по-добър висшист в тяхно отсъствие, определено. Още не съм свикнал с репликата: „Ти имаш ли съвест? -Не, имам диплома!", смятам че тоя лаф ще излезе от мода.
Тук отбелязвам само още два момента, които правят моето отношение към таксите и постоянното им напомпване направо твърдо "НЕ". Когато вдигат таксите никога никого не питат за това дали има съгласни, много съм озадачен. Как не се позаинтерсоваха милите ни министри и ректори от това какво отражение има тази промяна върху отделния студент, дали е справедливо и редно в условията на ниски и все по-стесняващи се доходи да искаш пари отгоре. Всички знаем - безработицата сред тези, дето сме до 25 години, е най-висока, издръжката расте за каквото се сетим, а все по-рядко се сещаме да си купим нова книга или да попътуваме нанякъде, нали? Не, това са непосилни неща за продънените ни джобове. Дънят се като ни казват, че има демокрация в университета. А това не е ли качество - да зависи от нас, да си кажем мнението, несъгласията, предложенията? Така че, въпросът за таксите е и въпрос за участието в университета, въпрос за демокрация, от тази дето ние трябва да си кажем първо мнението, а после да се мисли какви решения да се взимат и то по възможност „не за наша сметка".

Има и друго. Държавата казва на университета: „Няма пари, действайте". Държавата (правителствата) казва на студентите: „Нямате пари, ама банките имат и ще ви дадат на кредит". Това ми е „любимата" част. Та нали същата държава не даде миналата година няколко десетки милиона лева на университетите, а даде 40 млн. лева Българска народна банка да е гарант по вземаните кредити, които частните (търговски) банки ще отпускат като студентски. Какво означава това - частните банки дето ги има на всеки ъгъл в твоя квартал ще ти дадат пари на заем, за да спечелят от това, а държавата дето уж няма пари за образование, ще ги обезщети в случай, че студентът не успее да върне заема. На това му се вика с чужда пита помен да правиш. Тя питата си е наша, ама трябва пак да ги подсетим с някой протест, че иначе ни пишат по-безгласни и от мъртвите. Нещо повече. Игнатов - така се казва образователният министър - недоволства преди седмица само, колко малко кредити взимали студентите и, за да насърчи нещата, съобщи, че държавата ще удвои на 80 млн. лева гаранцията. Тоест, очаква да се редим всички на опашки за кредити. Е, знае си интереса той. Ако продължава да ни вдига таксите, вярно повече колеги ще ходят да просят от банките. Един миг невнимание и после цял живот теглене.

Дотегна ми да ви отегчавам с гадняри. Затова само завършвам със следното. Таксите за следване са общостудентски въпрос. Ако бюджета на СУ е общоуниверситетски въпрос, то таксите са си изцяло наша, студентска тема. И трябва да си я разрешим сами. Не всеки сам за себе си, а всички заедно и обединени - в полза на общодостъпно, демократично и качествено следване. Ако го искаме силно (да не ни прецакат пак) и знаем как, ще го постигнем. Рано или късно. Рано е преди да се наредим за поредното плащане в паричния салон, а късно е, когато зад теб на опашката вече никой не е останал. Вива!



Смутителен разговор между двама студенти:
-    Кой беше този Игнатов? Казват, че бил беден министър.
-    Не знам, ама извадихме с него късата клечка. За да забогатее един, е нужно да обеднеят мнозина.

 

Сашо