Начало Раздели Студенти Прекалено ли е?

Прекалено ли е?

ПечатЕ-поща
Публикуваме този авторски материал с идеята да се предизвика дискусия сред колегите, приближени, но неучастващи пряко в “Призив”. Гарантираме, че аргументирани и обосновани материали по темата ще бъдат публикувани на сайта
prekaleno li e
Статията за 16.11 напълно очаквано не накара джокановистите дори малко да се замислят. Напротив – от тяхна страна се надигна нова вълна от крясъци, писъци и съпровождащото ги скърцане със зъби. Но те въобще не ме интересуват – след всичко сторено и изговорено от тях, не заслужават дори минимално уважение, камо ли нещо повече. Не са ми никакви, за да им давам обяснение за материала – кога бил написан, защо бил написан, от кого бил написан и т.н. Точка.
 
За жалост обаче друг един проблем изпъкна с цялата си острота и това е проблемът за хората около “Призив”, които ни симпатизират и ни помагат в дейността под една или друга форма. За много от тях публикуването на подобен материал се видя “прекалено”. “Прекалени” се оказаха и исканията, които сме издигнали на 16.11, особено това за безплатно образование. Тази мекушавост, нерешителност, колебливост, плахост, страх от по-твърдо отстояване на нашата позиция, е хиляди пъти по-вредна и бих казал – трагична, от групичката на джокановистите и тем подобни елементи. Автоцензурата, стремежът да бягаш от конфронтация, заемането на примиренчески позиции, замазването на противоречията – всичко това се е доказало в историята, че не е начинът за разрешаване на проблемите, а точно обратното – път към тяхното изостряне до край, до пълно смазване на човешкото у човека.
 
В съвременна България никой не казва, че закриването на стотици училища е прекалено, че уволняването на хиляди учители е прекалено, че отпадането от училище на десетки хиляди деца е прекалено; не е прекалено майка да продава кръвта си, за да изучи детето си, не е прекалено баща да плаче, че трябва да откаже сина си от следване в университет, защото не са му изплащали заплатата от 6 и повече месеца или защото въобще са го съкратили; не е прекалено, когато хиляди талантливи деца остават без право на висше образование, защото нямат пари да си го позволят или пък защото трябва сами да си изкарват прехраната. Всичко това “не е прекалено”. 
 
Но когато се заемеш да разобличиш един мошеник, който под кухия лозунг за “качествено образование” пробутва искания за ново и ново драстично покачване на таксите за следване, за премахване на стипендиите, за сливане и закриване на специалности и факултети – това вече е “прекалено”. “Прекалено” е да критикуваш и организацията на един протест, чиято цел под кухия лозунг “за европейско образование” съвсем не е да се защитят правата на засегнатите студенти, а се оказва, че е още по-здраво да се стисне примката около ръцете, краката и шията на учащите, този път под формата на проклетата “рейтингова система”. “Прекалено” е и да искаш безплатно образование за всички – макар че това е записано и гарантирано от Конституцията наше право...
 
Именно начинът на мислене, при който несправедливостите се премълчават, покорно се търпят и упорито се отказва да се признаят; при който е “прекалено” да се бориш срещу неправдите и “съвсем прекалено” да си отстояваш правата – именно този начин на мислене приковава хората към едно жалко, робско, пропиляно, безсмислено, обидно съществуване. И този начин на мислене у хората, заради които и заедно с които се надяваш да защитаваш нашата обща истина, е много по-страшен от някакви си джокановисти, от предателя, от провокатора и дори от зверския побой или от полицейския арест. Вече 4-та година “Призив” върви напред стъпка по стъпка, в непрестанна борба с този начин на мислене. Смелостта да се бориш, смелостта да побеждаваш – това се търси у новите хора, това е критерият за участие в “Призив”. 
 
Ние сме реалисти и искаме “прекаленото”.
 
Аз, един от “Призив”