Начало Раздели Студенти Протестът на 16 ноември – “напънала се планината и родила мишка”

Протестът на 16 ноември – “напънала се планината и родила мишка”

ПечатЕ-поща
На 16 ноември 2010 г. СУ проведе втория си мощен протест за тази година след този на 11 май. Но, очевидно многолюдността на протестите в България е обратнопропорционална на силата на исканията и на решимостта тези искания да се отстояват въпреки всичко и въпреки всички.

protest 16 noemvri 2010

 
Ето някои факти около организацията на протеста, които не бива да бъдат подминавани и не бива да бъдат забравяни.
 
Първо, нека започнем с инициаторите и организаторите. На Академичен съвет на 3 ноември се реши, че трябва да има всеобщ академичен протест на 17 ноември. Още тогава направи впечатление, че АС се разграничава от БАН и не иска съвместни действия с тях. Впоследствие се оказа, че и не е направено почти нищо по въпроса към протеста да се присъединят и други висши учебни заведения. Всичко това бе първият сигнал, че протестът няма да е това, от което има нужда академичната и научна общност в този момент, а именно – съвместни действия в защита на общите интереси.
 
По-нататък. Реши се също така да има щаб, в който освен представители от академичното ръководство да се включат представители на Студентски съвет, на “Студентски глас”(джокановистите) и на Инициативата срещу орязването на парите за образование. “Призив” приветства идеята за такъв протест, въпреки недоверието, което основателно се е създало спрямо противоречивите действия и изказвания на ректора Илчев, спрямо тотално корумпирания, разяден от кариеризъм и партийни интереси СС и, не на последно място, спрямо отявлените провокатори от Ст. глас начело с М.Д. (повече виж тук: http://bulgaria.indymedia.org/article/37220, обърнете внимание и на това писмо-указание, писано от М.Д. в навечерието на протеста на 20 октомври: http://priziv.org/images/stories/Osnovni-tochki.jpg). Основен гарант, че все пак може да се получи хубав протест с ясни искания, беше включването в щаба на представители от Инициативата, които доказаха за една година, че действително работят за студентите – с честни средства и ясни принципи.
 
Какво обаче се получи? СС за пореден път дезертираха, този път с абсурдната позиция: “Участваме в организацията на протеста, но не го подкрепяме”. Останаха хората на М.Д. и колегите от Инициативата. С неповторимия си грубиянски, безцеремонен стил обаче, джокановистите продължиха с обидите на личностна основа и на общо основание срещу хората от Инициативата. Това беше ясен сигнал, че с хората на М. Д. не може да се работи заедно, и че в най-добрия случай с тях може да сме в отношения на “хладен мир”, както беше при организирането и провеждането на протестите на 20 и 28 октомври. Този път обаче с личностните си обиди тези колеги прекрачиха всички граници на елементарното човешко общуване. НО, за добро или за зло, всичко се помни – кой, какво, кога и защо е казал.
 
В крайна сметка, хората от Инициативата напуснаха този псевдо-протестен щаб, от който стана ясно, че нищо няма да излезе. В него останаха само АС и джокановистите. Последните отново показаха своята “принципност” и след като месец и половина се скъсаха да плюят за щяло и нещяло ректора, сега изведнъж станаха първи приятели с него (дотолкова, че да им обещава лични пари за организацията на протеста!). Стигна се дотам, че на пресконференцията на СУ един ден преди протеста ректорът ги избра за новите „говорители” на студентите, които да детронират станалият неудобен даже на АС Студентски съвет.
 
И ето, че щабът “заработи”. И то така, че на всички от “Призив” ни стана ясно, че идеята е хем да има протест, хем да няма. По друг начин не може да се обясни защо чак до 11 ноември не се знаеше на коя дата ще е протестът и дали въобще ще има такъв – от СДВР отказали протестът да се проведе на 17 ноември, а също и на 18-ти заради посещението на гръцкия президент Папуляс (Позор! Оказа се, че посещението на някакъв си държавен глава е в състояние да блокира решението на една такава голяма университетска общност да изрази недоволството си по улиците на София!). “Щабът” веднага “клекна” пред полицията. После беше предложена дата 19 ноември, но тя пък беше отхвърлена от АС, защото студентите си заминавали по родните места. И така се стигна до варианта за 16 ноември (вторник) – най-лошата възможна дата. Така за агитацията оставаха едва 2 дни – петък и понеделник. Въпреки това “щабът” се зае с кампания, която представляваше уникално съчетание между това да се извърши нечовешки много работа за 2-та дни (това не може да им се отрече на джокановистите) и безумната формалност, безличност и неконкретност на кампанията по подготовката на протеста: по факултетите се поставяха големи плакати, на които пишеше единствено 16.XІ – нито какво ще има на тази дата, нито нищо. Самите искания на протеста вече не съществуват дори на сайта на СУ. Листовката също беше под всякаква критика – “протест за европейско образование и наука” плюс дата и час. А това “европейско образование и наука” значи и всичко, и нищо. Защото и хер Дянк, и Игнатомомн са за “европейско образование и наука”, но те го разбират като 
protest 16 noemvri 2010 2
перманентно орязване на  парите за образование и наука; джокановистите също са за “европейско образование и наука”, като те, съдейки по умотворенията на М.Д., го разбират като сливане и закриване на факултети и специалности, рязко покачване на таксите за следване, премахване на стипендиите и т.н. (виж тук: http://studentskiglas.org/?p=16 и тук: http://priziv.org/images/stories/Djokanov-stipendii.jpg) Илчев пък мисли само за своя университет – него не го интересува нито какво става в БАН, нито в другите висши учебни заведения – неговата представа за “европейско образование и наука” е “рейтинговата система”, макар че дори тя поставя под въпрос съществуването на редица “нерентабилни” факултети и специалности в самия СУ... А ето, аз и останалите призивци разбираме искането за “европейско образование и наука”, така, както го разбират МИЛИОНИ наши колеги от цяла Европа (и не само), а именно – БЕЗПЛАТНО И КАЧЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ВСИЧКИ (виж и тук: http://priziv.org/index.php?option=com_content&task=view&id=313&Itemid=1). Така че джокановистите няма какво да се сърдят, че сме 
protest 16 noemvri 2010 3
издигали плакати против “Болонския процес”, против приватизацията на просветата, против превръщането на образованието в стока, против превръщането на университета в пазар, за безплатно образование за всички – защото това е нашето тълкуване на техния абстрактен и неконкретен призив за протест. Ако си бяха взели поука от протестите на 20 и 28 октомври, когато колегите от Инициативата излязоха с конкретни, добре аргументирани искания, ако бяха направили същото на 16 ноември, и ние щяхме да подходим по друг начин. За справка, точно защото на 20 и 28 октомври имаше ясни и конкретни искания, щеше да бъде истинска провокация, ако бяхме издигнали искане за безплатно образование. Напротив, ние подкрепихме тези протести и участвахме активно в организацията им именно заради конкретността и яснотата на издигнатите искания и не си позволихме да издигаме чисто нашите си, “призивски” искания. Така че, господа джокановисти, може да се сърдите само на себе си.
 
И така, “планината” в лицето на нашия СУ, която можеше да роди един наистина грандиозен исторически протест, подобно на учителския от октомври 2007 г. и на БАН от май 2010 г., роди вместо това едно “мишленце”, плод на интересчийски сметки, кариеризъм, лицемерие, грубиянщина и откровена глупост и неадекватност. Неясна дата, псевдощаб, липса на достатъчно време за разгласяване, абстрактни или въобще липсващи искания – не, това не беше НАШИЯТ студентски протест.
20 octomvri 2010
 Нашият студентски протест беше на 20 октомври, когато Инициативата създаде условия събралите се колеги свободно да изразят мнението си от какво са недоволни и за какво се борят да се промени, имаше една неповторима атмосфера на истински студентски  демократизъм, на истинско приятелско отношение и разбиране, на истинска взаимопомощ и самоорганизация. Затова колегите от Инициативата, сигурен съм в това, ще продължат да правят история, докато тези от “антистудентския глас” на М.Д. скоро ще отидат в историята при техните батковци от тотално компрометиралите се кошлуковци и СРОК(СОС)-ове.
 
Защото в живота е така: “Всичко минава, само истината остава”.
 
Аз, един от “Призив”