Начало Раздели Студенти Проверяват амнезията в Студентския град

Проверяват амнезията в Студентския град

ПечатЕ-поща

Проверка на всички обекти, построени в Студентския град, разпореди главният архитект на София Петър Диков. Той съобщи, че дискотека "Амнезия" е била одобрена като временен преместваем обект от главния архитект на район „Студентски" между двата тура на местните избори миналата година. Дискотеката е разположена върху общински парцел. Според подробния устройствен план (ПУП) въпросният терен бил предвиден за озеленяване и за строителство на параклис. За ползването на 200 кв.м общинска собственост собственикът на „Амнезия" плащал на общината месечен наем от 200 лева. „Теренът е бил отдаден под наем още през 2003 г., а аз станах кмет през 2005 г. -заяви пред „ТЕМА" бившият районен кмет Венцислав Дудоленски. - Единственото, което съм направил, е да пусна доклад за удължаване на срока на наема, но решението е взето от Столичния общински съвет. Оттам насетне одобряването на строителните книжа е изцяло в компетенциите на главния архитект на района и на главния архитект на Столична община", твърди Дудоленски. Според него при удължаването на срока на наема размерът му е бил актуализиран след доклад от лицензиран оценител и съгласно действащата тогава наредба за базисните цени на общинските имоти. Междувременно сайтьт Mediapool съобщи, че собственик на дискотека „Амнезия" е фирмата за счетоводни услуги „Ексълънт" ЕООД, в която основен акционер е бизнесменът Петьо Петков. Чрез други фирми той имал строителен бизнес, заведения и търговия. Според Mediapool Петков държал най-голям дял и в компанията „Мол Самоков", където съдружник му е Дудоленски. Теренът, вьрху който е построена временната «Амнезия", е бил отдаден под наем още по времето на бившия кмет на район „Студентски" Константин Арабаджиев, научи „ТЕМА". Зад сделката стоял тогавашният председател на Студентския съвет в УНСС и активист на СДС Драгомир Стефанов (двамата с Арабаджиев са и едни от водачите на студентските групи по сините митинги през 1997 г.). Като наемател на терена бил вписан познат на Стефанов. Първоначалната идея била да се изградят павилиони за пици и дюнери, тъй като мястото е изключително подходящо - в близост се намират големи дискотеки, чиито редовни посетители трябва да похапнат някъде накрак, преди да продължат с танците. По някакви причини обаче наемателят препродал правото си на ползване на терена. Така вместо павилиони вьрху него изникнала нова дискотека - "Амнезия".

Апетитите за общински имоти в Студентския град никога не са секвали, твърдят паметливи. И припомнят случай с бившия главен архитект на района Лафазански, чиито пръсти са били предмет на покушение. Общината обаче не е най-големият собственик на имоти и обекти в Студентския град. Встрани от обществения интерес винаги е оставала огромната собственост на вузовете. Едни от най-големите дискотеки са бивши студентски столове. Промяната в началото на 90-те години заварва университетите като стопани не само на учебните корпуси, но и на различни помещения и сгради из целия Студентски град. Дотогава те са функционирали като Клубове на младото семейство, детски градини, библиотеки, читални, перални и помещения за социално-битови дейности. Първото частно заведение в района - прословутата дискотека „Плаза", е била зала за обществена дейност и събрания. По ирония на съдбата заведението дълго време носеше името на Цветан Спасов - поет и антифашист от Плевенско, убит от полицията, докато е студент. Преразпределянето на собствеността на вузовете се извършва с активното участие на т.нар. будни студенти, активисти и студентски организации. Така бившите обществени клубове постепенно стават база на новите организации, а те започват да ги превръщат в търговски обекти или ги отдават под наем със същата цел. Почти всички студентски оранизации днес вече са със затихващи функции, но това не им пречи да стопанистват огромна материална база на университетите. Запознати твърдят, че дори студентски съюзи с антагонистична политическа ориентация кротко съжителстват като съдружници в управлението на дискотеки и заведения. Наемът към вузовете по правило е символичен, но по този начин ректорите си гарантират политически протекции от партиите, които стоят зад студентските организации. Присъствали на различни студентски вечеринки твърдят, че и председателят на групата на БСП в СОС Жельо Бойчев се е държал като любезен домакин в интернет кафенета в блокове 55 и 40 в Студентския град, собственост на УНСС Освен общински съветник Бойчев е председател на БСП в район „Студентски" и член на Националния съвет на организацията Българска социалистическа младеж. Промените след 1989 г. водят до преразпределение на собствеността в Студентския град и чрез реституцията. Голяма част от територията попада в обсега на първия реституционен закон - за възстановяне и ползване на земеделските земи, тъй като върху Студентския град някога са се разпростирали землищата на бившите села Дървеница и Драгалевци. Някои вузове като Националната спортна академия упорито бранят собствеността си, ограждат я и я стопанисват по предназначение. НСА няма загубено реституционно дело. Други университети обаче - като Техническия, губят имоти. Чак през 2001 г. Столичната община опитва да въведе ред в Студентския град чрез приемането на нов устройствен план, който обаче е отменен във Върховния административен съд след многобройни жалби на собственици. В момента пред финализиране е нов опит за приемане на ПУП, в който е конкретизирано предназначението на всеки от терените. Така през последните 15 години върху многобройните реституирани имоти изникват жилищни и офис сгради, нови заведения, дори казина. В същото време на територията на Студентския град днес няма нито едно училище. А семейните студенти с деца не са никак малко.

Източник: сп. Тема
20-12-2008

http://www.vobg.net/article.php?id=32946