Начало Раздели Студенти Псували като роби студентки от УНСС в немско поле с ягоди

Псували като роби студентки от УНСС в немско поле с ягоди

ПечатЕ-поща
Продължаваме темата за студентските бригади с поредния материал за потърпевши от лошите условия студенти. Призоваваме всички студенти, възнамеряващи да заминават на бригада, да бъдат особено внимателни при избирането на дестинация и да не оставят нещата на случайността.
studenti robi brigada “Реших да замина на студентска бригада. Предложиха ни работа във фермата за ягоди в “Шнайдерс обстхоф” в Германия. Работехме от 5,30 ч до 21 ч, забраняваха ни да напускаме фермата в почивния ден и заплашваха с 50 евро глоба, ако оставим чифт чорапи да съхнат на леглото.” Това написа в писмо до редакцията Радина Стаменова, студентка от УНСС.

Първото разочарование, когато пристигнали, били стаите. На 35 кв.м имало 8 легла. Нямало шкафове, в които да държат дрехите си. Заключвала с катинар куфара си, понеже ключалката на вратата не работела и всеки можел да влиза свободно.

“Често срещано беше да ти откраднат маратонките, хавлията или друга вещ. Всичко ценно държах постоянно у себе си. Леглата, на които трябваше да спим, имаха само пружина и другите българки ни предупредиха, че трябва сами да си откраднем дюшек от другите стаи”, продължава писмото на Радина. Имало обаче други момичета, които били по-зле - настанили ги в конюшня, превърната в спално помещение, преградено с талашитни плоскости. Вечер, когато се връщали от полето, трябвало да избира дали да чака на опашка в банята или да отиде да вечеря, преди столът да е затворил. Освен напускането на фермата, забранено било и снимането. Кадрите, които публикуваме, били едва ли не нелегални.

По-тежко било отношението към тях на полето. Полските надзорници крещели и псували, карали ги като роби да разнасят из полето на ръка железни колички с пълни щайги. Нямали право да ги бутат. “Най-голямата гавра беше, когато ни изпращаха на поле, от което не можеш да събереш и една щайга ягоди, а те карат да повториш реда 3-4 пъти, да го проверяваш за трева. Самото плевене не се заплаща. Един ден за цял следобед (6-7 часа) бях събрала само щайга и половина. Половинката раздадох, защото не приемаха непълни щайги. Обещаха да ни пишат по един час работа, но в крайна сметка българите не го получиха.

Сутринта бях заработила колкото да платя квартирата”, пише студентката.
Други българки, работили в същата ферма, потвърдиха, че работата не е лека, но според тях е възможно да се справиш, ако имаш мотивация. “Това е земеделски труд, тежък, но ако човек има опит, ще се справи. Някои момичета не бяха подготвени психически и дори не опитаха да се справят. Подписахме ясни договори. Не сме излизали от фермата, защото използвахме всяко свободно време, за да почиваме и да си възстановим силите. Ако си вършиш работата, всичко е точно”, разказва Весела. Плащането било и на норма, и на час. Общо за двата месеца според нея могат да се изкарат около 2300-2400 евро. От тях се удържат за храна и квартира по 13,50 евро на ден, или 410 евро за двата месеца. “Едно е да отидеш да помогнеш на баба на село, а съвсем друго е да го работиш всеки ден. Аз съм работила такава работа, беше ми ясно, че няма да е много приятно”, казва още Весела.

От фермата не спирали никого да си тръгне преди края на договора. Домакините наистина заплашвали с глоби, ако не се поддържа чистота и е разхвърляно, но не знае някой да е глобен. Доволна е, че си е получила всичко заработено, и добавя, че като млад специалист у нас не може да изкара толкова пари за два месеца.

“Преди заминаването бяхме предупредени, че ще работим по 12-14 часа”, разказва и Мария - друго момиче от същата ферма. Освен на норма се плащало и на час за друга работа - садене, плевене, по 6,40 евро. Българската фирма посредник обяснила, че работи за първа година с тази ферма. Обещала, че ако има някакви неприятности, ще върне парите за транспорт. Мария била в първата група и почти всички останали до края. За два месеца тя почивала само два дни, но така пожелала. Имала рожден ден, а за другия ден не се чувствала добре.

“Имаше молба да не сушим дрехи в стаите, а това за глобата се носеше като мълва, че ако простираме вътре, ще има по 50 евро глоба. Аз лично не съм имала проблеми, но кражби се случваха. На момиче му взеха 50 евро и фотоапарат”, допълва Мария. Въпреки трудностите тя иска догодина отново да замине.

Отношението на надзорниците - българи, румънци и поляци, било нормално. “Нямах абсолютно никакво оплакване, даже с голяма част от тях се разбирах добре, имахме приятелски отношения. На моменти организацията не беше най-добрата. Налагаше се и да обикаляме безцелно из полето”, казва още момичето.

Коментар под статията на друг потърпевш:
Работила съм на село и знам какво е селска работа, но това да те унижават и да те третират като животно минава всякакви граници. Аз бях в тази ферма, просто психически е много трудно да издържиш. обикаляш по няколко полета на ден и ни събираха в два автобуса с ограничение на местата до 70 правостоящи, а нас ни бутаха по 100и повече. Просто не пожелавам на никого такова преживяване, дори и на най-големия си враг.