Начало Раздели Студенти Разказ за „Свободен индекс” и отбелязването на тазгодишния 17-ти ноември

Разказ за „Свободен индекс” и отбелязването на тазгодишния 17-ти ноември

ПечатЕ-поща

Obrazovaniet ne e stoka

Този 17 ноември 2012 г. – на Международния студентски ден, се състоя интересно събитие, организирано от Социален център „Аделанте”. На него гостуващите в София две участнички от студентската група „Свободен индекс” (Македония), представиха дейността си. Споделиха и идеи, свързани с инициативата „Балкански студент” – мрежа от независими студентски групи от балкански страни, борещи се за безплатно и общодостъпно образование. Това е и част от по-обширната неформална платформа на „Международното студентско движение”.


Представянето на групата „Свободен индекс” (думата „индекс” означава студентска книжка) включи моменти както от създаването и историята й, така и разкриване на по-общите условия, пред които са изправени студентите в Македония. През 2009 година по повод на закриването на студентско радио, студенти в Скопие се събират и решават да създадат група, основаваща се на самоорганизация и открити обсъждания по наболели въпроси в образованието. Сред целите, които си поставят колегите от Македония, са: премахването на семестриалните такси и увеличаване на държавната субсидия; студентско участие, основаващо се на доброволност и осъзнатост като противовес на официалните студентски парламенти (Съвети); подобряване на условията в общежитията. Още със създаването на групата си те организират протести с искане за безплатно образование. В показан клип се видя оригинална форма, с която онагледяват тежките условия на следване и наложените ограничения от страна на властите. Под мотото „Стрижат ни!” студент бе обръснат, а поднесеното за него кафе се разля по дрехите му поради наложена на лицето му лепенка. Друг клип показа масовостта на студентските протести по улиците на Скопие.


От разказаното стана ясно, че освен с протести, македонската група се занимава с редица други прояви, стремящи се да засилят критиката срещу протичащото отнемане на права и налагане на приватизация в университетите. Като прожекция на филми и дискусии; поддържане на сайт; провеждане на студентски дни на културата, където студенти да се изявят с рисуване, фотография, четения и музика. Така възниква и идеята студентите да се сдобият със свой Културен център – един стремеж, който за напред „Студентски индекс” смята да осъществи.


Общите условия за следване в Македония са тежки и с прокарването на политиката на Европейския съюз (Болонската система) те се влошават. Непрекъснато се увеличават семестриалните такси, намалява се държавната поръчка (като квота), въвеждат се допълнителни плащания. Делът на продължаващите обучението си от училище в университетите е много висок, но недостигат места в общежитията, те са в лошо състояние и с немалки такси за наем. Същевременно безработицата е висока, заплатите ниски, а нерядко за намира на работа роля играе участието на кандидата „на правилната страна” в някоя от основните политически партии. На този фон мнозина от завършващите се стремят да напуснат Македония.


След представянето се проведе оживена дискусия с участниците, сред които и дейци на „Призив”. Любопитство предизвика споменаването на явлението студентски окупации, каквито се провеждат извън Македония, а също и доколко те са възможни в България. Друг момент, свързан с общата студентска активност, е желание на част от присъствалите, да се провеждат успоредни протести в балкански държави в синхрон с обявените от Международното студентско движение дни на всеобщи протести. В тази връзка се спомена и мнението, че във всяка страна условията предполагат да се избират различни форми на протест, като окупацията е само едно от тях. Освен това цел на дадена група не може да бъде провеждането на протест заради самия протест. Защото работата по убеждаване на студентите да се борят и променят положението в образованието към по-добро, има най-различен характер. Като например, в изграждането на пространства, където да се събират и да обогатяват познанията и културата си извън обучението (включително да подлагат на критика провежданите просветни политики и официални реформи). В България сериозна стъпка в тази насока е създаването от тази година на Студентски исторически център в Студентски град.


Разискванията засегнаха и темата, от гледна точка на независимите и самоорганизиращи се инициативи за безполезността и подкупността на официалните студентски организации в двете страни. При всяко положение студентските съвети и парламенти и техните цели-средства далеч не са единственото място за покупко-продажба на съвести и нагласи. Всеобща е една нова и набираща сила сред студентите тенденция – да изпадат в услуга на издържащи ги частни фондации и/или спонсори. Така се прокарва влияние в полза на правителствени и партийни организации, но също и в полза на определени фирми и бизнес. Това явление, с възможностите си да прави приемливи форми на приватизация сред студентите (предшествани от държавната и академична политика на оттегляне и безотговорност) и да рекламира консуматорството и живот тип „вечен купон, мимолетно опомняне” може да се окаже далеч по-неприятно от традиционната дейност на казионните, свързани с властите, организации.


За финал – гостуването на студенти от Македония и дискусията разкриха ценни моменти на прилика между положението в двете страни. Предвид тежките икономически и обществени условия, ролята на неофициалните студентски групи (когато те действително са самостоятелни и студентски) има все по-голямо значение за вярата, че образованието следва да е грижа на мнозинството хора и да служи в техен интерес.


Таско Лесов

studenti sindikalen protest 2010