Начало Раздели Студенти RE: Лошо ли е да си честен?

RE: Лошо ли е да си честен?

ПечатЕ-поща

Публикуваме отговор на тази статия 

Трябваше да минат 60 стотинки от скромния ми трудоден, демек 2-3 часа, за да мога да се прибера и взема отношение по темата. Признавам, бях един от най-афектираните, когато прочетох тази новина. Особено, прочитайки колко „великодушно” щастливият бизнесмен почерпил всички в бензиностанцията, а на момичето дал 100 лева, при положение, че бил „прежалил” тези 17 000 лв и чак на другия ден се сетил да мине. Така все едно си изтървал 20 стотинки някъде и евентуално, ако ти е на път да минеш да провериш дали не са там.

Било ставало въпрос за честността на един човек, за това, че не иска да живее от чужди пари, а да си изкарва прехраната достойно, с честен труд. За честност или за страх? Колко ли е съвестен някой, който си носи 17 000 лв и даже го мързи да си ги потърси? И какво ще стане, ако такъв съвестен бизнесмен все пак дойде да ги дири?

Преди 10 години един кантонер върна към милион, който намерил край релсите. За награда го разкарваха като панаирджийска мечка по телевизиите. В крайна сметка се оказа, че парите били за откупа на един съвестен бизнесмен, отвлечен от други съвестни бизнесмени. Пичовете си подмятали торби с пари през влака, обаче поизсипали малко. Вместо да си прехвърлят тухли или камъни в някоя кариера. Може би човекът правилно си е казал, че ако ги вземе, ще си навлече неприятности. И може би не се е сетил да си вземе мъничко, колкото да поскърпи бюджета за следващите година-две.

Но да се върнем към момичето. Правилното в такъв случай е да предаде парите на полицията. Да не говорим, че не се знае „забравилият” такава крупна сума какво е разплащал в тоалетната. Ако си честен и не те е страх – органите на реда да му търсят собственика – кеф им да го питат как се забравят толко кинти в нужника, кеф им да се черпят с него. Освен това, Законът за собствеността урежда какво да се прави в такива случаи:

Чл. 87. Който намери движима вещ, е длъжен да я предаде на собственика или на този, който я е изгубил, след прихващане или заплащане на възнаграждението и разноските.

losho li e da si chestenЧл. 88. Когато собственикът и изгубилият вещта не са известни, онзи, който я е намерил, е длъжен да я предаде незабавно в съответната служба “Общинска собственост”.

Ако собственикът или изгубилият вещта я поиска в годишен срок от намирането, вещта му се предава срещу заплащане възнаграждение в размер 10% от стойността на вещта и разноските по пренасянето и пазенето. Възнаграждението може да бъде намалено от съда с оглед на имотното състояние на изгубилия вещта или когато пълният размер на възнаграждението е прекомерно висок.

Чл. 89. Ако собственикът или изгубилият вещта не се намери или не се яви в годишен срок, вещта минава в собственост на общината.

Честност, страх, недосетливост – това са категории, които всеки сам си разбира според светогледа. Да, нека похвалим момичето за честността му, ако е честност в действителност. За това, че не е като бизнесмените, дето отписват с лека ръка такива суми. В никакъв случай не казвам “Eat the rich” (Изяж богатите) или че беден означава честен, а богат – престъпник. Или пък колко е хубаво да си присвоиш чужда вещ.

Моят съвет е по-скоро ориентиран към „активистите”. Когато намерите на някого джобните пари за вечерта, и те са достатъчни за преврат в бананова държава, или пък за организирането на „януарски събития” от някой поклонник на редовни доставки от банани по магазините, вземете и свършете нещо полезно с тях. Ако ще и само всеки ден да купувате закуски на гладните деца, които срещате на път за работа.

 

Учтивият лос