Начало Раздели Студенти Реформи за по-добро образование? Да бе, да

Реформи за по-добро образование? Да бе, да

ПечатЕ-поща
Болонската система - политиката на ЕС за висшето образование, отново е актуална тема за България. Предлаганият сега нов ЗВО (Закон за висшето образование) се опира изключително върху Болонската система, като това се представя от министър Игнатов по начин, който да не търпи никакви критики и възражения. Място за дискусии няма. Според тях, има място само за въодушевления и ... никакви нотки на съмнение, че поредната реформа у нас, copy-paste на чужда практика, носи огромни негативи на държавните университети и студентите в тях. Мълчание, това е тема табу?!
anti brain store
Да си припомним  първо изказването на финансовия министър Симеон Дянков на публична лекция в СУ (проведена на 7.01.10г.), че "пари за образование ще се отпускат срещу реформи". Който приеме спуснатите отгоре реформи ще получи...3-годишно бакалавърско обучение.

Какво всъщност означава да се съкрати бакалавърското обучение на 3 години? Представете си как ще имате по 12 изпита на сесия в добрия случай и една трета по-малко лекции, дисциплини и изпити в лошия. Има няколко ключови момента в изказването на образователния министър Сергей Игнатов, ако искаме да разберем какво означава това:

 

1. синхронизирането на родното висше образование с европейските стандарти. Това е основен аргумент и цел на Болонския процес, но защитниците му изпускат няколко аспекта - повишаване на таксите, влошаване на качеството и др. По тази тема сме писали много.

obrazovanie na kakva cena2. "Не виждам проблем това да стане при хуманитарните дисциплини", обясни Игнатов. Пълно унищожаване на хуманитаристиката. Всеки, който учи такава специалност, рано или късно разбира, че 4 години са крайно недостатъчни за усвояването на материала, какво остава за 3... Тази теза на министъра също е пряко свързана с процесите в Европа - на запад вече са установили, че в голямата си част хуманитаристиката не е рентабилна на пазара, с други думи - не носи печалби. Следователно пазарната логика изключва съществуването на хуманитаристиката като съвкупност от сериозни науки, изискващи много усилия за изучаването им. Затова, например в Англия е въведен принципът на диференцирано заплащане спрямо броя студенти на преподавател и резултатът е, че преподавателите на хуманитарни специалности са на изчезване. Въпросът е - има ли нужда въобще от науки като история, археология, културология, антропология, етнология и др. Пазарните ценности са казали своята тежка дума за унищожаването им. Човешката логика обаче подсказва нещо друго - науката е ценна не заради непосредствените печалби, които носи, а заради неотменими човешки ценности като борбата за знание. В перспектива именно хуманитарните науки могат да създадат хора, умеещи да мислят и критикуват съвремието, можещи да оценят положителните и отрицателните му страни, готови да променят действителността към по-добро. Явно на сегашните "силни на деня" в Европа (и не само) такива хора не им трябват. Това обаче не значи, че в далновиден план на човечеството няма да са му нужни мислещи индивиди. И тук идва следващата точка

3. Протестите срещу реформите. Да, такива има, масово явление са за почти цяла Европа. Ето малко линкове към материали по тази тема:

Събития от Австрия

Младите на Австрия: „Университетите принадлежат на студентите”

„Неочакваната Вълна” е нейното име

Събития от Германия

Младите в Германия казват НЕ на приватизацията на образованието

„Няма да плащаме за вашата криза! Не ни лишавайте от бъдеще”

СТУДЕНТСКИ ПРОТЕСТИ ИЗ ЕВРОПА 

Студенти в Испания срещу Болонския процес

Събития от Румъния

Събития от Франция

Две години борба за безплатно образование и развитието на новото студентско движение в Хърватия

Международно прес-съобщение за 5-ти ноември:„Образованието НЕ е за продан!“„Education is NOT for $A£€“

Да пратим „Болоня” в историята!

 Това, надяваме се, е достатъчен доказателствен материал за мнението на европейските студенти по отношение на Болонската система.

Може би тук напира въпросът "Защо в България няма протести, защо не окупираме университети, само ние ли не виждаме проблем в тези реформи?", а отговорът е доста логичен. Когато ти повтарят откакто се помниш колко недоразвита е държавата ти, набиват ти комплекси за национална непълноценност, ти си готов да приемеш с овации всичко, което ти предлагат от "бяла Европа" без да го критикуваш. Това се случи при нас.

Но никога не е късно да започнем да разбираме и отстояваме правата си. Това е единственият ни шанс.