Начало Раздели Студенти Ще строим... факултет. Докога?

Ще строим... факултет. Докога?

ПечатЕ-поща

В търсене на информация за случващото се с библиотеката на ФЖМК, попаднахме на материал, публикуван преди почти една година. Въпреки това, той е твърде актуален и сега. Още по темата можете да намерите тук .

biblioteka fjmkМакар този лозунг да звучи познато, приликите със стихотворението на Никола Вапцаров ,,Да строим завод" свършват до тук. За разлика от неговото оптимистично „не бойте се, деца, за утрешния ден", ситуацията в нашия случай изглежда безнадеждна. Тук става въпрос за това, как държавата, в лицето на министерствата на образованието
и на финансите и на университетското ръководство, вече шеста година ,,строи" ново крило на Факултета по журналистика и масова комуникация. Ситуацията е доста абсурдна - новите зали, оборудвани, вентилирани и отоплени, са вече готови, готово е и новото книгохранилище, чийто фонд съдържа специализирана литература, която не може да се намери другаде, но студентите не могат да влязат там. Нямаме въобще право да пристъпим в тази част на сградата, защото обектът не е снабден с прословутите акт 15 и акт 16, без които в него могат да влизат само лица, свързани със строителните работи.

Ако се опитаме да открием защо това се случва, влизаме в един толкова познат и втръснал ни порочен кръг. Има договорни отношения по договор 80.09-6/21.07.2008 г., но те според извлечението, което ни предостави президентът на фирмата изпълнител „Актив" инж. Василев, към месец март 2010 г. не се изпълняват дори и на 10%. Възложителят СУ дължи на фирмата 236 324.07 лв. за извършени ремонти във ФЖМК. Но това не е всичко - като капак според оценката на строителя за завършването на сградата са нужни още 700 000 лв, при планиран 343 460 лв. бюджет на факултета за строежи. От фирмата ,,Актив" обясняват още, че могат да задържат работниците до края на месеца, след това ще са принудени да ги преместят на обект, на който договореностите на страните по договора се изпълняват. В следващите стъпки на омагьосания кръг отидохме при факултетното ръководство, но се оказа, че от него нищо не зависи в тази патова ситуация, защото то самото е зависимо от стопанския отдел на СУ. Следващата ни среща бе точно там, със зам.ректора проф.дхн. Иван Петков, от когото узнахме още по-радостната новина, че университетът получава до 72% от предвидената държавната субсидия и не е в състояние да изплати текущите задължения на СУ към фирмата изпълнител.

Или, както се казва, пари няма, действайте. Тук е мястото да споменем и щедрите министерски обещания за приоритетно субсидиране на висшето образование, дадени пред ректора и, разбира се, пред медиите. Но действителността е на другия полюс, пари няма и скоро няма да има в тази глобална и тотална българска криза. Институциите ще продължават да си разменят циркулярни писма и да си прехвърлят вината за безкрайния строеж, отделните фигури в този калейдоскоп на абсурдите ще си отправят тежки упреци относно действителността, в кабинетите овластените ще вдигат рамене с извинителна усмивка от типа на „много искам да помогна, но няма как".

Вече година, ние, студентите, продължаваме да стоим без библиотека и шеста година поради недостига на зали се тъпчем по 2 курса с общо 140 човека в помещения, пригодени за 55-60 човека. В резултат съществуващата ситуация снижава качеството на учебния процес и влошава качеството на нашата професионална подготовка. Това безкрайно дълго строителство, перипетиите със заплащането (съответно получаването на акт 15 и 16) и новоизчислената стойност отлагат за неопределено далечно бъдеще достъпа на студентите до новата, толкова нужна за образованието ни библиотека и до новите просторни зали.

Какво да се прави тогава, кой да го направи и как? Колегите от студентския съвет на ФЖМК излязоха с официално становище (N 4-003/12.04.2010г.), относно реконструкцията на факултета, в което изразяват безпокойствието и загрижеността си от незавършения ремонт. Но тази реакция естествено не е достатъчна, защото времето тече, бъдещето на строежа е неясно, а ние продължаваме постарому с надеждата, че един ден ще имаме функционираща библиотека, оборудвани зали и студиа, в които да провеждаме практическите си упражнения. И както гладният Гаврош гледа препълнените витрини с лакомства и преглъща слюнката си, така и ние, студентите журналисти, не можем да прекрачим непробиваемата, непреодолима стена, деляща ни от благините на прословутото южно крило на ФЖМК и от залите на неговата нова библиотека. Не бойте се, студенти, за утрешния ден???