Начало Раздели Студенти Студентски протести и „журналистика“

Студентски протести и „журналистика“

ПечатЕ-поща
svoboda na slovoto Препратиха ми един бисер на „журналистиката", който бих искала да споделя с вас и да подискутирам една моя любима тема, а именно практикуването на журналистика.

Не веднъж съм подчертавала, че аз не се идентифицирам като журналист, че нямам претенции да пиша журналистически текстове, нито че имам планове да се изявявам като такъв. Причините съм ги споделяла, но като цяло се свеждат до „няма ниво, няма изисквания, няма очаквания, няма критика, няма добре свършена работа".

Мисля, че най-добрият начин е да ви оставя да почетете и ще добиете много ясна представа как трябва да се пише журналистически текст, защото е точно НАОПАКИ на това, което съм цитирала тук. Текстът е на Ива Иванова, която публикува в сайта на News.bg, който се води новинарски сайт. Темата: студентски протест срещу повишаването на таксите.


 

Провал на „протеста" срещу високите студентски такси
26.05.2011, 13:10 (обновена 26.05.2011, 15:37)
Ива Иванова

Обявеният протест в двора на Софийския университет срещу покачването на студентските такси събра повече журналисти, отколкото протестиращи и вместо одобрителни възгласи се чуваха възмутителни коментари „Няма ли полиция".

На импровизирана масичка две „асистентки" на водещата на протеста наляха в пластмасови чашки за кафе безцветна течност от ракиени бутилки.

С мегафон водещата, която поиска да остане анонимна, настойчиво приканваше студентите на як купон, но никой не се отзова.

За по-голяма атрактивност превключваше мегафона на звуците на сирена, а в останалото време обикаляше около масата и през мегафона призоваваше към веселие по случай повишените студентски такси.

„Един позитивен човек не може да гледа на покачването на таксите като на нещо негативно„, каза тя.

Според думите й е очевидно, че е студентка, а на журналистическите въпрос каква специалност учи и как се казва отказа да отговори.

Протестиращата показа една чашка, пълна с жълти стотини в уверение на това, че ще успее да си плати студентската такса и че дори ще й се отрази благотворно, защото явно ще й коства диета.



За мен е голяма изненада, че стилът на повествованието повече подхожда в графа „мило дневниче", отколкото в новинарски сайт, а И че е публикувано в този му вид.. . в новинарски сайт.

Защото все някой трябва да е наел/платил за този текст някакви пари, което означава, че някой го е прочел, прегледал го и е стигнал до извода, че да, това е един адекватно написан текст, който интелигентно и в детайл, с доказателства и проверена информация дискутира една социално ангажирана тема каквото е таксите за висшето образование на десетки и стотици хора.
Което, разбираемо, е доста притеснително за мен.

Това не е журналистика, с това... творение не бих си обърсала дори обувките.
Това е просто гавра. Гавра, защото минималната заплата в България е 260 лева, което означава, че за студентите високите такси просто биха им попречили да се запишат и да получат висше образование.
Гавра е, защото смята, че да питаш някого за името и специалността му са „журналистически въпроси".
Гавра е, защото да учиш редовно и да НЕ работиш могат да си го позволят малцина.
Гавра е, защото на създателят на това некадърно творение толкова я е домързяло да провери, че всъщност в бутилката безцветната течност е било вода, което е било закачка към „пиенето на една студена вода" (от едноименният виц), но си позволява импликации и намеци, че протестиращите са алкохолизирани и пр.
Гавра е, защото не просто не й е стигнало пипето да попита изключително елементарният въпрос „ЗАЩО би ви представлявал проблем увеличените такси?", но и си позволява да раздава етикети, определения и да налага мнения. Нещо, което не й влиза в длъжностната характеристика.
Гавра е, защото не си е свършила работата да зададе петте въпроса:
Кой, кога, къде, как, защо?

Ако една журналистическа публикация не съдържа отговорите на тези пет въпроса, то тя е абсолютен и пълен боклук.*

Платеното образование няма да разреши проблемите, които Висшите Учебни Заведения в България (и по света) имат. Защото проблемите са липсите на стандарти и липсата на изискване и подхранване на критично мислене в студентите (в България) и това им се отразява в последствие в работата.

Платеното образование не е отговорът на въпросите, но пък е много добра причина да започнат да се задават въпроси - защо проблемите на университетите се стоварват на раменете на учащите в тях, а не на тези, които ги ръководят и на държавата, която уж трябва да подпомага учащите?

Последно, много ми се иска да попитам News.bg, дали този примерен бисер е символ за нивото на проверена и адекватна информация, която публикуват на сайта си и ако да... не им ли е някак неудобно?

*когато говорим за новини или очерк