Начало Раздели Студенти Висшето образование в България - скъпо, но лошо

Висшето образование в България - скъпо, но лошо

ПечатЕ-поща

Увеличаването на тавана за таксите окончателно разми логиката на финансиране на висшите училища
ne na platenoto obrazovanie

Българските университети може да не присъстват в международните класации за качество на образование, но са на път да се класират в Топ 10 на най-скъпите висши училища в Европа.

И най-беглият поглед към сравнителни данни за таксите за обучение в Европа показват, че бедните български студенти съвсем не плащат евтино за висшето си образование. При таксите за международни студенти - белег за престиж на университета, картината е откровено смехотворна.

С 3000 евро годишна такса за най-евтините специалности българските висши училища направо убиват и малките си шансове да привлекат някой чуждестранен студент извън клиентите за бърза и фиктивна диплома. Ако въобще можем да си представяме България като образователна дестинация.

Тази година университетите отново поискаха увеличение на таксите и решиха, че могат да прехвърлят тежестта на кризата върху студентите. Висшите ръководства се оправдават с намалената от държавата субсидия за издръжка на един студент и са решили да си я избият от учащите - сякаш никакви обстоятелства никога не биха могли да ги принудят да стегнат бюджетите си. Новото увеличение окончателно помита пожеланието в конституцията, че при определени условия висшето образование в България е безплатно.

Ако у нас има студенти, този скок не би трябвало да се случи. Уви, студентската позиция надали ще е особено членоразделна. Напоследък официалните й изразители - националното представителство на студентските съвети, изпитва голямо удоволствие да пие кафе с просветния министър. Как институциите оправдават твърдението, че образованието у нас все пак е безплатно?

340 лв. минимална годишна такса за най-евтините специалности поискаха университетите тази година срещу 289 лв. м. г. Скъпите специалности като спорт, изкуства, медицина взимат около 1000 лв. на година. Така нещо, за което се твърди, че е безплатно, за 4 години струва на студентите до 4000 лв. Ако са решили да следват и в магистърска програма, сумата скача. За тези такси отдавна не може да се твърди, че не представляват финансово затруднение и не ограничават достъпа до висше образование.

Не може да се твърди и че цената е ниска на фона на университетите в Европа. Таксите за следване са въведени само в част от европейските държави, а отсъствието им е допълнителен мотив за студентска мобилност. Такси продължава да няма в голяма част от скандинавските страни, няма и в държави, с които по-лесно можем да се сравняваме като Унгария и Гърция. Дори и в държави, в които има такси, събираните суми нерядко са по-ниски от таксите в България. Годишната такса за обучение във Франция в момента е 174 евро, в Чехия се плаща само регистрационна такса.

Най-убедителното доказателство, че висшето образование не е безплатно, фигурира в закона за висшето образование. Според последните му антикризисни редакции студентските такси могат да достигат до 50% от издръжката на обучение. 50% такса спрямо разходите няма как да мине като безплатно обучение. До миналата година таванът бе 33%.

Увеличаването на тавана за таксите окончателно разми логиката на финансиране на висшите училища. По закон държавата отпуска издръжка на 1 студент, която предполагаемо трябва да покрива разходите за обучението му, а студентът доплаща такса до 50% от тази субсидия. Така излиза, че разходите на университетите за 1 студент се заплащат на 150%.

Наред с това кризата онагледи, че с издръжката за обучение може да се случва всичко. Поради липсата на средства субсидията за 1 студент бе намалена от 866 на 693 лв., сякаш разходите са се изпарили. За да не доведе това до падане на позволените студентски такси, които са процент от издръжката, участието на студентите бе увеличено до 50% от сумата. И едното, и другото е пълна имитация на политика.

На фона на постоянно поскъпващото безплатно висше образование платеното обучение за определена част от обучаваните студенти в държавните университети започва да звучи все по-приемливо. Отколешната мечта на университетите да се върнат към времената на платеното обучение, когато инкасираха големи приходи от ударно увеличаващите се студенти, звучи смешно на фона на демографската криза и отлива на студенти към по-престижни, а напоследък и по-евтини висши училища, но ректорите си я харесват. Уви, и този разговор при липсата на какъвто и да е било опит за анализ на случващото се във висшето образование е невъзможен.