Начало Раздели Студенти Защо безплатното образование е предпоставка за качество?

Защо безплатното образование е предпоставка за качество?

ПечатЕ-поща
ne na platenoto obrazovanie 2Започвам този текст с ясното съзнание, че още самото заглавие ще прозвучи еретично на тези, които мислят, че по-скъпо задължително означава и по-добро. Любимото занимание на някои хора е да обясняват как килограм качествен колбас не може да е 3 лв, но ако е три пъти по-скъп, тогава трябва да е добър. Елементарната логика говори за друго - ако човек поиска, може и на него да сложи баснословна цена и да претендира за високо качество. Спирам дотук, защото сметките взеха да стават твърде бакалски, а все пак ще говорим за висше образование. За съжаление, все по-често, когато се говори за него, то е на някакво бакалско ниво, приравняващо едно човешко право до $тока.

Нека се абстрахираме и от клишета като „безплатно=безпарично" и „безплатен обяд няма". Разбира се, че няма такъв - говорим за това студентите да не заплащат такси за обучение, а не, че някой ще им преподава без да получава възнаграждение. Издръжката на всеки един студент се покрива от държавна субсидия, която под предтекст, че е недостатъчна, в разрез с Конституцията, бива допълвана от студентски такси.

През 1995 г. в България се въвеждат такси (тогава се приема законовата уредба за тях, а на практика са въведени 1999 г. - бел. ред.) за висше образование, които от година на година растат, паралелно с това качеството на образованието спада. Недостатъчното финансиране от страна на държавата довежда до раздуването на приема във висшите учебни заведения и превръщането на висшето образование в лукс. Университетите са склонни да приемат на килограм, само и само да влизат повече пари в тях, въвежда се и платено обучение. Нормално е тогава, акцентът да пада върху търсенето на пари, а не върху предлагането на качествено обучение. Цедката, през която минават бъдещите висшисти, трябва да е проверка на знанията и уменията, а не пребъркване на джобовете им. Образователен, а не имуществен ценз. Обаче се получава точно обратното - талантливият, но със скромни финансови възможности, бива пренебрегван за сметка на платежоспособния. За единия вратите са широко отворени, а за другия - само ако намери пари. По тази логика, входът на университета направо може да стане не приемен изпит, а явно или тайно наддаване за всяко място. Най-достойните ще са тези, които се изръсят най-много, а не тези със солидна образователна основа. Лекар, който не e посещавал занятия, защото е ходил да мести кашони, за да учи, и лекар, който си е платил, за да влезе или излезе - ще отидете ли при някого от двамата? Имущественият ценз е предпоставка за такива явления.

В противовес на това, безплатното за студента образование, е предпоставка за качество. Ако паричните въпроси бъдат изхвърлени от съзнанието на академичната общност, то и студентите, и преподавателите ще се концентрират върху обучението. Това, което трябва да занимава обучаващи и обучавани е учебният процес, а не откъде да намерят пари за него. Процес с осигурени база, практики и лабораторни изследвания, и достойно заплащане на преподавателския труд, за да не се допуска изнудване на студенти и „преподавателски туризъм".

Студенти отсъстват от занятия, защото им се налага да работят, за да покриват издръжката си, а накрая на деня са прекалено уморени, за да прочетат нещо - тогава за какво качество говорим? Дори и да не отсъстват от занятия, студентите трябва да имат свободно време и да учат, но и да почиват. Както работещият има право на отдих, такова има и студентът, защото неговото задължение е да учи. А ако е и заслужил стипендия - си е негова работа, как ще я похарчи - дали за екскурзия, книги или кафене. Да не говорим, че на разговор на маса, особено при хуманитаристите, често се раждат големите идеи. Вече ако не покрива образователните изисквания - или да ги покрие, или да си ходи. Не да бъде коткан като добър клиент, за да си получи по-бързо стоката и да дойде ред на следващия клиент.

А откъде ще дойдат средствата за такова обучение е съвсем друга тема. Дали държавата ще спре да разхищава средства за глупости и ще прекрати корупционните практики. Или ще спре да финансира военни мисии и налагането на полицейщина - това е въпрос на едно мъдро управление, за което образованието и науката са действителен приоритет.

В. Д.