Начало Раздели Студенти Защо е безсмислен вечерен час в Студентски град

Защо е безсмислен вечерен час в Студентски град

ПечатЕ-поща
studentski grad stroezi pechalbiПоредното убийство, поредният изблик на възмутено обществено мнение, поредно припомняне в какво окаяно състояние е кварталът, замислен навремето като голямо общежитие за студенти. И поредно изсипване на идеи как ей-сега, още утре ще решим проблема. Някои от идеите са нелоши, но други са откровено популистки и неработещи.

Сред последните нареждам предложението за въвеждане на вечерен час за студентите в общежитията – 22:00. Мярка лесна за въвеждане, трудна за налагане и в крайна сметка напълно безсмислена. Вечерни часове има в подобни общежития по света и практиката показва, че потърпевшите от тях са много изобретателни в заобикалянето им. Но вечерният час е безсмислен не защото няма да се спазва, а защото дори да се спазва, няма да реши проблема с атмосферата на Студентски град – която предразполага към всичко друго, само не и към учене, и очевидно създава ред опасности за здравето и живота на обитаващите го.

Като съм казал “проблема”, дайте да видим къде е всъщност той. Предлагам ви два отговора: а) проблемът е в студентите; б) проблемът е в кръчмите и чалготеките, превзели квартала. Мярката “вечерен час” почива на логиката, че верен е отговор а): дайте да затворим студентите по стаите след определен час и всичко ще бъде наред. В това време пивниците могат да си работят с клиентелата, която се стича там от цяла София плюс Перник, Ихтиман и Дупница, това изглежда не се възприема като проблем. По пътя на логиката, ако проблемът е в студентите, то най-лесният начин да спасим Студентски град е да ги махнем от там.

А за всеки, който се замисли, става ясно, че верният отговор е б). Ако Студентски град ще продължава да се казва Студентски, а не, примерно, Кръчмарски, то тъкмо кръчмите са тези, които следва да бъдат ограничени, а не студентите. И вечерният час 22:00 би трябвало да се отнася тъкмо за заведенията – всевъзможните амнезии. Ако няма къде да идеш да чалгясваш, нито пък откъде да си купиш алкохол след 22:00 – няма да пиеш. А дали след това време си в леглото и с кого си там, би трябвало да си е твоя работа. Току-виж даже си седнал да учиш – макар че дали университетът ти те стимулира да го правиш е вече една друга тема.

Воля за това, разбира се, няма да се намери. Защото да засегнеш икономическите интереси дори на някой си дребен кръчмар е далеч по-неприятно, отколкото да лансираш популистки и безсмислени мерки. Затова накрая – да кажем след десетина години – вероятно ще се появят обособени академични кампуси на други места в София, така, както се правят по света – малки, тихи и спазващи определени правила за живеене. Тъй че в един момент студентите наистина ще се махнат оттам, но това няма да спаси Студентски град като квартал. Той ще си остане това, в което го превърна победният купон на необуздания мутренски капитал:  гето в покрайнините на столицата.