Начало Раздели Студенти Защо заплащането на такси в държавните висши училища противоречи на Конституцията?

Защо заплащането на такси в държавните висши училища противоречи на Конституцията?

ПечатЕ-поща

Разпоредбата на чл. 53 от действащата Конституция на Република България урежда правото на образование на гражданите на Република България и систематически се намира в глава втора от Конституцията, озаглавена “Основни права и задължения на гражданите”.
Защо плащането на такси в държавните висши училища
противоречи на Конституцията?

Разпоредбата на чл. 53 от действащата Конституция на Република България урежда правото на образование на гражданите на Република България и систематически се намира в глава втора от Конституцията, озаглавена “Основни права и задължения на гражданите”.
Какво гласи текстът на чл. 53? Алинея първа постановява, че всеки има право на образование: никому не може да бъде забранено на получи образование, никой не може да бъде възпрепятстван при осъществяване на своето право на образование, което е закрепено в Конституцията като основно право – това означава, че става въпрос за неотменимо право – принципът за неотменимост е водещ касателно конституционно гарантираните права на гражданите – в това се състои и смисълът от гарантирането на определени права чрез закрепването им в Конституцията – да бъдат неотменими. Затова и в самата конституция са определени като основни. Всичко това води до извода, че става въпрос за основно благо за човечеството. Образованието е такова благо. Човекът - homo sapiens - е същество, което използва и развива интелектуалните си способности, за да се нагажда към околната среда, към света и за да се усъвършенства. Следователно образованието, т. е. процесът на ориентация спрямо действителността чрез събирането на информация както и процесът на развитие на мисленето с оглед адекватното тълкуване на информацията са жизнено необходими условия за пълноценното съществуване на човека. Представата за гореописаните явления става политически и нравствен тезис на епохата на европейското Просвещение, което от своя страна представляваше идейната подготовка на епохата на буржоазните революции. Като политико - социален феномен буржоазната революция предизвика едно ново разбиране за правото и неговата социална функция и предпостави като изначален принцип на обществото спазването чрез различни правни механизми на основния заряд на Революцията, изразяващ се в идейния лозунг “Свобода, Равенство, Братство”. Един от тези механизми беше конституцията – “основният закон”, като неговата функция беше освен създаването на институционалния апарат на новата, буржоазна държава, така и създаването на нов статут на човешката личност чрез определянето на нейните основни права и свободи. Тези права, дефинирани от мислителите на Просвещението като “естествени” права, действително държаха сметка за човешката личност и нейните нужди. Друг е въпросът, че буржоазната държава се ограничи в това да ги прокламира като оръжие в борбата й със стария обществен строй и класата на аристокрацията. Буржоазната държава, заета със възпроизвеждането на капитализма като обществен и икономически ред, гарантиращ привилегиите на класата на буржоазията, бързо преустанови по- нататъшното провеждане на революционните принципи. Последните обаче останаха неотменно декларирани и прокламирани в Конституциите на буржоазните държави, като в различна степен бяха ту спазвани , ту нарушавани в зависимост от държавата и епохата, но никога проведени до край.
По време на “Студената война” в страните от Западна Европа, като граничещи на “Съветския блок” правото на безплатно образование във висшите държавни училища бе спазвано от съображения, непосредствено свързани със страха на буржоазията от пролетарската революция и от страните, тръгнали по пътя на социализма, в които правото на безплатно образование както в основните и гимназиалните, така и във висшите училища беше неотменно спазвано.
Като цяло обаче в капиталистическия свят през двадесети век образованието, независимо от конституционните разпоредби, бе не “неотменно право върху едно всеобщо благо от първостепенно значение за прогреса на човечеството”, а на практика – стока: стока, която струва при това доста скъпо и по този начин ползващите се от нея произлизат главно от средите на привилегированите експлоататорски класи. За това свидетелства в наше време и процесът на ограничаване и унищожаване на безплатното образование във висшите училища в страни като Франция и Германия, процес, задвижен от държавния механизъм на тези капиталистически държави непосредствено след разрушаването на социализма в СССР и Източна Европа.
В социалистическа България през периода 1944-1989 г образованието, както началното и средното, така и висшето, от привилегия за имотните класи в преддеветосептемврийска България се превърна във всенародно ползвано благо. Образованието не беше стока на пазара, а висша ценност на обществото. За първи път в социалистическите държави през 20 век принципът за всеобщо образование на всички нива беше проведен докрай, чрез безусловното въвеждане на безплатно образование както в началните и средните, така и във висшите училища. Тази постановка беше и юридически скрепена в Основния закон на Народната република, като в чл.45 от Конституцията от 1971г. е постановено, че гражданите имат право на безплатно образование във всички видове и степени учебни заведения при определени от закона условия. Систематическото и логическо тълкуване на текста дава основание да се твърди, че изразът “при определени от закона условия” означава единствено, че законът определя конкретните особености на упражняването на правото. Изразът “при определени от закона условия” съвсем не може да означава, че законът определя някакви условия, препятстващи упражняването на правото от страна на гражданите. Такива условия законът не е призван да предпоставя съгласно конституционната разпоредба. С оглед на систематиката: разпоредбата се намира в Глава трета от Конституцията на Народна република България, озаглавена “Основни права и задължения на гражданите”. Какво означава това? Касае се за права, които са основни – това значи, че са всеобщи и неотменими. При определените от закона условия, /касаещи например възрастта, от която започва началното училищно обучение или правилата за постъпване в средно специално училище – техникум, езикова гимназия и тн. , както и правилата за постъпване във висше училище/, от правото на безплатно образование се ползват всички. Правото на безплатно образование, подобно на избирателното право, е всеобщо. Избирателното право, уредено също в глава трета на Конституцията на Народна република България, за да бъде упражнено, също се нуждае от избирателни закони, които да уреждат подробностите, особеностите, начина, по който правото ще бъде упражнено, но които не могат да възпрепятстват упражняването на самото право. Такава и единствено такава следва да бъде логиката на тълкуване на конституционния текст. Друг е въпросът, че по време на действието на тази Конституция никому не би хрумнало да оспорва гореизложените аргументи.
За сметка на това аналогичният текст на сега действащата Конституция на Република България от 1991г. /чл. 53/ в настоящата епоха на реставрация на капитализма бива подлаган на съвършено неправилно тълкуване, което не може да бъде споделено и противоречи на всяка логика.
Какво представлява гореспоменатото “тълкуване” на Конституцията и какви непосредствени цели се преследват посредством подобно тълкуване? Правото на образование по действащата Конституция е залегнало в чл.53, Глава втора “Основни права и задължения на гражданите”. В алинея първа е прогласен принципът на всеобщност на образованието: “Всеки има право на образование”. Алинея трета от своя страна прогласява принципът на безплатност на образованието в държавните и общинските училища и в държавните висши училища. Този принцип е “ограничен” от израза “при определени от закона условия”. Алинея трета буквално гласи : “Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно.” Какво ще рече това? Значи ли това, че що се касае до принципа на безплатност в държавните висши училища, то той може да бъде ограничаван чрез въвеждането посредством закон на някакви препятстващи, ограничителни условия, съобразно които правото на безплатно образование в държавните висши училища ще бъде гарантирано само за някои граждани, докато за други – не. Формално такъв извод може да бъде направен – чисто формалистичната правна логика дава възможност посредством принципа “от аргумент за противното” - per argumentum a contrario – да бъде направен изводът, че след като изразът “при определени от закона условия” не е използван от законодателя по отношение принципът на безплатност на началното и средно образование, въпреки, че по отношение на прилагането на този принцип и упражняването на правото в сферата на началното и средното образование чрез закон също се установяват специфични условия, то употребеният по отношение на висшето образование в държавните училища израз “при определени от закона условия” означава, че става дума за препятстващи, ограничителни, рестриктивни условия. Такъв извод обаче не може да бъде подкрепен. Глава втора от Конституцията урежда основните, неотменими, всеобщи права на гражданите. Следователно изразът “ при определени от закона условия” не може да бъде “ползван” за създаването на платено образование в държавните висши училища. За съжаление това обаче е направено: в Закона за висшето образование, чл. 95, ал. 2 е постановено, че “таксите за обучение в държавните висши училища се определят от Министерския съвет в годишен размер”, а в ал. 3 се задават критериите за определянето на техния размер, като тези критерии не оставят място за съмнение, че не става дума за административни такси, а за такива , които представляват своего рода “цена”, заплащана за самото обазование.