Начало Раздели Ученици „Госпожо, нямам химикалка...”

„Госпожо, нямам химикалка...”

ПечатЕ-поща

2964159o


По работа съм в едно училище. Току-що е започнал часът. Тихо и приятно е. На третия етаж, до радиатора, стои малчуган. Ситничък, мургавичък. Бедничко облечен, но чистичък, спретнат. Симпатичен, ала натъжен.
–    Защо не си в час? – го питам.
–    Госпожата ме изгони – насълзява се момчето.
–    Нещо не си слушал?
–    Нямам химикалка...
Почуквам на вратата. Безответно. Повтарям – също. Настоявам. Вратата се открехва. Срещу мен е госпожата. Прегърнал съм „черничкия”, държа в ръката си химикалка. „Вече има с какво да пише – казвам. – Подарявам му я!” А близо до ухото й (с риск да ме обвинят във флирт) я питам: „А дали е имал за закуска поне филийка със сол и пипер?” „Нарушителят” е приет.

(...)


А моята химикалка ми беше скъп подарък от доктор хонорис кауза на Русенския университет. Какво пък, може да е за добро. Може този юнак или негов побратим един ден да е „доктор по заслуги”?

Георги Киров, из поща АЗ Буки, бр. 4, 2011 г.