Начало Раздели Ученици Какво се случва в Софийската техническа гимназия

Какво се случва в Софийската техническа гимназия

ПечатЕ-поща
 През изминалите няколко месеца се запознахме отблизо със съдбата на Софийската техническа гимназия – СТГ(бившият “Образцов механотехникум”). СТГ е най-старото техническо училище на Балканите, създадено с указ на княз Александър Батенберг през 1883г. Допреди 10-ина години това е едно от най-престижните училища в София, даващо професионално образование и перспектива за бъдещо развитие на възпитаниците си. После нещо се случва...

Стъпка по стъпка СТГ закрива паралелки – от 32 преди 7-8 години, през 2008г. те са вече 7. Училището постепенно се превръща в неатрактивно, в място, където могат да “добутат” средното си образование неуспелите другаде ученици. Към днешна дата гимназията е в окаяно състояние, изправена пред фалит (колкото и смешно да звучи, това е “диагнозата” на МОН за изпадналите във финансови трудности училища) и със съвсем малко на брой ученици.

Как се стигна дотук?

Задавайки си този въпрос отидохме при директорката на СТГ, г-жа Момчилова. Тя любезно ни разясни ситуацията – през 2008г. МОН решава да закрие гимназията поради липсата на интерес към нея и лошото й финансово състояние. Поради това за учебната 2008/2009 година не е обявен прием за нито една специалност в СТГ, а съдбата на училището е да бъде присъединено към ПГМЕ “Н. Й. Вапцаров” с цел “оптимизиране на мрежата на професионалните училища в София”. Учителите от гимназията обаче, решават да оспорят “присъдата” на МОН и подават протестно писмо, в което посочват, че специалностите, предвидени за прием в СТГ, са единствени в София и  подготвят машиностроителни кадри, необходими не само и единствено за настоящия момент, но особено имайки предвид бъдещото развитие на България. Основателно се задават въпроси: 

“Каква е стратегията на МОН за развитие на професионалното образование и какви професионални кадри са необходими на България? Трябва ли след години да отчетем грешка и да търсим от чужбина така необходимите ни специалисти?  Какви интереси обслужва закриването на СТГ? Каква България искаме – обслужваща Европа или развиваща се индустриална страна?”

От МОН изпращат отговор с дата 16.05.2008г., в който е наблегнато на сегашното състояние на СТГ, подчертавайки, че ръководството на училището носи отговорност за състоянието му. За нас остава въпросът ако ръководството на гимназията е виновно за краха й, какво са правили чиновниците в МОН през последните 10 години, та не са сменили виновницие?!

В отговора се съдържат и откровени лъжи като твърдението, че машиностроителните специалности, предвидени за СТГ, имат обявен прием в други училища в София. На другите въпроси, повдигнати в протестното писмо, не е дадено обяснение. Този своеобразен отказ на институциите да помогнат за спасяването на СТГ подтиква колектива на училището да напише ново писмо - този път до президента на Р България. В него те изказват тревогата си, че "основна причина за т.н. преструктуриране чрез сливане на училището ни, се дължи на интереси към сградата на гимназията, която се намира в центъра на София". След това писмо изведнъж се появява Заповед с обявление на 3 паралелки в СТГ със задна дата (30.04.2008г.!), подписана от министър Вълчев. Дали става въпрос за административна грешка или просто някой си е "измил ръцете" можем само да предполагаме.

И така, в началото на лятото започва кампания за прием на ученици за учебната 2008/09г. Бяха разлепени множество плакати из София с цел привличането на нови попълнения ( дейци на ПИЗИВ взеха активно участие в тази акция ). Резултат обаче не последва. По думите на директорката преди да започне кампанията готовност да се запишат в СТГ са имали 7 ученика, а към крайния срок били едва 10 при необходими 18 за сформиране на паралелка. Оказан ли е натиск, за да не се съберат желаещи, не знаем. Така единствен шанс за оцеляване остава подготвяното от МОН сливане с ПГМ "акад. Ив. П. Бардин". Но тъй като директорът на училището в Ботунец подава жалба, процедурата е спряна до излизане на решение на съда. Г-жа Момчилова признава, че в СТГ няма условия да се преподават профилите на учениците от ПГМ "акад. Ив. П. Бардин" и това е поредното недообмислено решение на институциите.

Междувременно, Софийската техническа гимназия кандидатства по програма за оптимизиране на училищната мрежа и по нея МОН отпуска на училището 100000лв за ремонт, с които са сменени улуците и прозорците. Фактурата възлиза на стойност скромните 4000лв, но когато е пусната, от Министерство на образованието отговарят, че програмата е стопирана заради съдебната процедура; тези пари училището трябва да отчете като собствени разходи. Излиза, че финансирането на едно техническо училище е възможно само под формата на "подарък" при закриването на друго такова.

След всичко това остава да се запитаме: Каква е стратегията на МОН за развитие на професионалното образование в България? Отговорът е във фактите: постоянна редукция на професионалните училища, безучастност и безотговорност към проблемите им, липса на заинтересованост към бъдещите перспективи. С въвеждането на делегираните бюджети техническите училища са финансово осакатени, най-малкото заради скъпо струващата поддръжка на материалната им база, и принудени да се издържат както могат - чрез отдаване под наем на помещения, чрез дарения, с въвеждането на редица икономии и т.н. Те са поставени в ситуация на постоянна битка за оцеляване едно срещу друго, кое ще се окаже “по-достойно” от останалите, за да се задържи поне още една година.

На фона на тези факти си спомняме и препоръките на Световната банка за оптимизиране на средното образование у нас - с цел да се повиши ефективността на инвестициите от бюджета се предлага подобряване на професионалното образование като се закрият професионалните училища с прием на ученици преди 16г. Посочва се и че професионалните училища са създадени за планова икономика и НЕ СЪОТВЕТСТВАТ НА СЕГАШНИТЕ НУЖДИ НА БИЗНЕСА.

Явно просветният ни министър приема препоръките на Световната банка като заповеди. От горепосочените препоръки става ясно, че стратегия за професионалното образование в България има - ТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕНО, А ЦЯЛАТА НИ ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА ДА СЕ НАСОЧИ КЪМ КРАТКОСРОЧНИТЕ НУЖДИ НА ПАЗАРА ЗА ПЕЧАЛБИ ТУК И СЕГА; БЪЛГАРИЯ НЯМА НУЖДА ОТ ПЛАНОВА ИКОНОМИКА И ПЕРСПЕКТИВИ В ДАЛНОВИДЕН ПЛАН, БЪЛГАРИЯ ИМА НУЖДА ОТ ОБСЛУЖВАЩ ПЕРСОНАЛ ЗА ДА ЗАХРАНВА НУЖДИТЕ НА ПАЗАРА. Това са черните перспективи пред образованието ни, начертани от Световната банка и послушно следвани от държавниците ни.