Начало Раздели Ученици Хуманността е по-ценна от парада на кича

Хуманността е по-ценна от парада на кича

ПечатЕ-поща

Историята на пиротските абитуриенти, които по случай своя бал вместо да изхарчат парите си за костюми и куверти, ги дариха на деца, нуждаещи се от лечение. И коментарът на призивци
pirot
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5821071

 

„Абитуриентските балове винаги ме оставят със смесени чувства.  Лошо ли е да отпразнуваш естествения край на един етап от живота и символично да встъпиш в друг, по-самостоятелен? Да се забавляваш за последно с хората от класа, които са те радвали, ядосвали и разсмивали цели 5 години (понякога и повече).  Голяма  част от тях ще заминат в чужбина или друг град и няма да ги видиш скоро.  Времето ще раздели едни приятелства, други пък ще направи по-силни.  Най- накрая (хипотетично) ще правиш това, което искаш. Е, стува си отбелязването! Извратено е, че акцентът пада не върху самото преживяване, а на материални неща – коли, костюми, рокли, грим, прически, алкохол, снимки, хотели, ремонти на къщата преди да поканиш роднините... Някак си не си струва. Единственото, което реално би трябвало да има значение, е компанията на хората около теб  и доброто настроение. По-просто е, отколко изглежда.”
Лина


„Ще ми се да кажа нещо оригинално по темата, но - КАК!!! - котато тя самата е толкова клиширана... За мен великата "абитуриентска" си остава парад на глупостта и кича (саундтрак "милионерче" в изпълнението на малолетни музикантчета), перфектната комбинация от пияни-заляни ученици, облечени в дрехи (чийто модел не винаги отговаря на космическата цена, за която са продадени) и умилени родители, бършещи сълзи с думите "детенцето ми вече е голям човек!" – Ама разбира се...”
Вики, випуск 2013


Абитуриенти от сръбския град Пирот, на около 30 км от границата с България, решиха да се откажат от скъпите дрехи и костюми на абитуриентската си вечер и да дадат тези икономисани пари на нуждаещи се, съобщи "Стандарт".
"Твоите пет минути блясък са живот за някого" - нарекоха акцията си випускниците. Бяха събрани 310 000 динара (около 5500 лева), които ще помогнат за лечението на три тежко болни деца.
"Тези пари, които бих дал за скъпи дрехи, които кой знае кога и дали пак бих носил, по-добре да ги дам на някого, който наистина има нужда", споделя Брана Костич, един от абитуриентите, участвали в акцията, цитиран от радио Energy.
"Много се радвам, че ще разкажете нашата история и в България, защото това доказва, че за доброто няма граници. Идеята ни се роди спонтанно - вместо да организираме класически бал, всички пари, които щяха да отидат за храна, дрехи, прически решихме да използваме, за да вдъхнем надежда и живот на някого", разказа абитуриентката от Пирот Маша Игич за Би Ти Ви.
В деня на бала всички абитуриенти бяха с еднакви бели и черни тениски. Към тяхната инициатива се присъединиха и преподавателите им.
"Това е един урок по хуманност. И много се надявам този пример да бъде последван и от други, защото хуманността е по-ценна от парада на кича", смята учителят по френски език Ивица Панич.
"Те доказаха, че гардеробът не е най-важният за старта в живота. По-важно е чувството, че си помогнал на някого", каза директорът на гимназията в Пирот Братислав Кръстич.

 

„Постъпката на абитуриентите от Пирот е благородна и достойна. Те показаха как може човек истински да си изкара завършването на училище и със замах да влезне в зрелия живот. Помпозността и разхайтеността, присъщи на баловете, както и пилеенето на огромни средства, трябва да останат в миналото, нека следваме примера на пиротчани.”
Ставри


„... Този панаир на суетата преди години ме докарваше до истерична лудост - та как е възможно 18-19 годишни хора да се обличат като клоуни или платени любовници; да пръскат безумно количество пари за едно парцалче, да са готови да оставят роднините си гладни и жадни в името на една "перфектна" вечер. Не че аз на моя бал не бях с най-скъпата дреха, която съм притежавала за целия си живот (рокля с обръч за около 250 лв). Не че не се гримирах и нямах прическа, кавалер, бижута, скъп алкохол, роднини на килограм. Обух токчета за пръв и последен път в живота си и ги счупих след 3 часа носене. И не съжалявам за това. Защото моят бал беше специален, знаех, че ще е веднъж в живота и бях решила всичко да е лъскаво и хубаво. И наистина се получи като за веднъж в живота.
Къде е границата? Всъщност тя не съществува. Защото всеки има право да иска да се почувства специален, неотразим, успял... Поне веднъж в живота. Защото за мнозинството завършващи друг такъв лъскав повод няма да има - чакат ги дългите опашки пред бюрото по труда. И кой има право да съди зрелостниците, че се държат непристойно? Къде е нормата на поведение? Аз не знам да има такава. На някои хора много им харесва да цъкат с език и да се възмущават от "липсата на морални ценности у младото поколение". Ама тези хора обикновено не търсят сметка за своите собствени ценности, които се изчерпват с фразата "какво ще кажат хората". Моето възмущение идва от това, че важните неща някак остават на заден план - никой не се интересува какви са всъщност тези млади хора, изправени на кръстопътя на живота - дали помагат на своите приятели и близки, отстъпват ли място в транспорта на възрастните хора, работят ли, за какво мечтаят. Важното е дали са достатъчно стилни и "приемливи".
Балът минава и заминава. След него остава човекът, който трябва да се изправи пред всички трудности на живота. Крахът на ценностите не се изчерпва с идеала за красота, който битува напоследък. Има много по-важни неща, а в традиционното оплюване на абитуриентите някак все ги пропускаме.”
Катя


„Кое е за мен значимото в постъпката на абитуриентите от Пирот?
1) Съзнателният им отказ от наложения стереотип за „пищен“ бал (отговарящ на посланието на Мария Антоанета „Като няма хляб, яжте пасти“, в случая – като сте бедни, дръжте са като богаташи, макар и за един ден и една нощ), създаващ илюзията за щастие и благоденствие.
2) Постъпката им не е стандартна проява на благотворителност – богати помагат на бедни – а по-скоро едни нуждаещи се се солидаризират с други, още по-бедни и още по-нуждаещи се. Тази тяхна проява на взаимопомощ (т.е. висша форма на солидарност, солидарност не просто на думи, а на дело) няма нищо общо с лицемерната филантропия на тези, които ограбват труда на хората.
3) Колективно взетото и всеобщо решение на абитуриентите е пример за това как трябва да се взимат и как ще се взимат решения в едно бъдещо свободно общество, основаващо се на солидарността, взаимопомощта, хуманността и всеобщото участие.
4) Пиротските младежи показаха, че могат да разграничат своите реални необходимости от насажданата „модерност“, изразяваща се в безсмислени излишества и кухи луксове. И ако наистина свободата е „осъзната необходимост“, то именно тези абитуриенти дават пример, как може да се живее свободно. Макар и за един ден и една нощ.”
Бобкат


„Това е един прекрасен пример-контраст с налаганата инерция на баловете. Дано други ученици последват този пример и това се превърне в традиция. Важно е инициативата и желанието да идва от самите ученици, защото именно те са, които могат да започнат да променят света към по-добро. Логично е такъв обрат с изкарването на баловете да дойде именно от най-бедните региони – точно там вредният стил на бясното консуматорство и блясък за една нощ има най-малко основание спрямо действителната тежка обстановка и ширеща се мизерия. Защото да се разпростираме според чергата е белег на зрялост и осъзнатост за отредено място в живота. А когато чергата изисква борба за по-справедлив свят чрез взаимопомощ и себеотрицание, се стига и до преденето на обща черга. В разрив с налаганата действителност, която с общите усилия омита старите порядки и ги замества с нови.
Браво на пиротските зрелостници!”
Стъпканият цилиндър