Начало Раздели Ученици Сагата с професионалните гимназии по железопътен транспорт

Сагата с професионалните гимназии по железопътен транспорт

ПечатЕ-поща

Железопътният транспорт в България се развива през последните години. Подмяната на железопътната инфраструктура е непрекъсната, но има още много да се желае в тази насока. Преди две години, когато бях ученик в Професионална гимназия по железопътен транспорт „Никола Корчев”, имах практика в гара „Подуене”-разпределителна. Това ми даде възможност да видя в какво състояние се намира железопътната инфраструктура на тази най-голяма разпределителна гара за целия Балкански полуостров. На полугърбиците вагонзадържателите не работеха, а пултовете към автоматичната система за управление на отделните участъци от гарата бяха без пломби, което на практика означаваше, че системата не е защитена от човешки грешки. Друго, което тогава ми направи впечатление, беше това, че някои от товарните платформени вагони бяха толкова стари и корозирали, че рамата се беше  огънала видимо, а тези вагони бяха прикачени с товар на композиции.
 
Все пак трябва да се признае, че БДЖ полага усилия за подобряването и подмяната на подвижния железопътен състав –  непрекъснато се обновяват пътнически вагони, както и се закупиха дизелови мотриси „Siemens”, а не трябва да забравяме и атракционни пътувания с локомотиви на парна тяга.
 
В същото време БДЖ съкращава товарните превози и работещи към тях кадри.

Въпреки тези проблеми и развитие в БДЖ, държавата не стимулира в достатъчна степен развитието на професионалните гимназии по железопътен транспорт в страната. През лятото на 2007г. е закрита със Заповед № РД 14-24/25.06.2007г. на министъра на образованието и науката Даниел Вълчев Професионалната гимназия по железопътен транспорт „Иван Николов-Ведър” в гр. Русе. Причините, които Министерството изтъква, са: „...намален брой ученици, обучаващи се в него и трудности при осигуряването на средства за организиране и осъществяване на учебния процес, поради въведени стойностни показатели за прилагане стандартите за издръжка на един ученик по смисъла на Решение № 926/29.12.2006г. на Министерския съвет.” Всъщност учениците от „Иван Николов-Ведър” са преместени в професионална гимназия по транспорт със същите специалности. Въпреки възможността да завършат средното си образование по същите специалности, тук проблемът е в самият факт, че е закрита една от трите  специализирани професионални гимназии по железопътен транспорт в страната. 
Нека да споменем две думи и за отношението на българската държава и към Професионалната гимназия по железопътен транспорт в Горна Оряховица, тъй като примерът е много показателен. През 1997г. тогавашният директор на ж.п. техникума в Горна Оряховица г-н Стефан Хвойнев е подведен под отговорност за това, че бил присвоил 4 186 лева чрез командировъчни. Още Хвойнев е обвинен, че е откраднал 100 килограмова гофрирана тръба, струваща 43 300 лева; бил платил заем на банка ДСК на заместничката си със средства на учебното заведение. Допълнително са били повдигнати обвинения, че директорът е присвоил и 10 000 лева, дарени на училището от „Винпром”-Лясковец, командировал е неправомерно в чужбина три учителки и купил компютърни модули, които подарил на БДЖ. 
 
Но развоят на повдигнатите съдебни дела срещу Хвойнев показва колко той е бил откраднал. Съдебните дела продължават 11 години, като последното е било на 10 септември тази година (2008), завършило с оправдателна присъда, като Върховният касационен съд постановява на Стефан Хвойнев да му бъде изплатено обезщетение на причинени неимуществени вреди в размер на 24 000 лева и 5 000 лева за разноски по делото. Хвойнев ще получи около 58 000 лева заради начислени лихви.
 
„Оклеветиха ме и ми съсипаха живота. Поболях се и години наред бях без работа. Станах за срам пред децата си. Едва през януари т.г. ме назначиха на работа на новострояща се пречиствателна станция в Монтана”
Интересно е положението на ПГЖПТ „Никола Корчев” в София. Професионалната гимназия е разположена в района на Централна ж.п. гара – София и на около двеста метра от спирка „Триъгълника”, където в момента се изгражда метростанция. Целият район от Централна гара, надлез „Надежда” до Сточна гара след няколко години ще стане част от същинския център на София. Именно това определя като апетитна за предприемачи земята в този район, част от която в момента е незастроена или има необитаеми, рушащи се и подобни на бараки постройки. Оттук възникват проблемите на професионалната гимназия.
 
Куриоз, но факт – „Никола Корчев” не е собственик на земята, върху която се намира сградата на училището. Интересно е и самото разположение на училищната сграда. Тя представлява една сграда с хале на завод за ж.п. релси и стрелки „Фае”. Самият завод е собственик на своята част от земята, а частта към учебната сграда е собственост на Национална компания „Железопътна инфраструктура” (НК „ЖИ”). Срещу учебната сграда се намира физкултурният салон, на гърба на който се намира друго производствено хале.

 Поради това, че институцията на професионалната гимназия не е собственик на земята, върху която се намира самата сграда, не може да се извърши основен ремонт, както и да се гарантира самото съществуване на учебната сграда. С една дума, куриозът тук е, че едва ли в страната има друго училище – било то основно или средно, което не е собственик на земята, върху която се намира неговата учебна сграда. Директорът на гимназията – г-жа Станчева, и заместник-директорът – г-н Янакиев, са правили не един и два пъти постъпки до НК „ЖИ” за преотстъпване на собствеността върху земята. В интерес на истината директорът на Компанията, г-н Антон Гинев, проявява отзивчивост по този въпрос, като доказателство за доброто му отношение към гимназията е съфинансирането, което Компанията прави за изграждането на нова работилница към училището. Но въпросът с преотстъпването на правото на собственост върху въпросната земя се бави по независещи от ръководството на училището и директора на Компанията фактори. 
 
За да се ускори предаването на земята, аз стигнах до министъра на транспорта г-н Петър Мутафчиев в предаването „Сеизмограф”, излъчвано по една от ефирните телевизии. Извън ефир той даде обещание да съдейства за решаването на този проблем, още повече, че е запознат с него от няколко години. Така три дни след този разговор бях приет от г-н Гинев, който също даде дума, че въпросът ще бъде уреден бързо. Но въпросът още се протака, като се има предвид, че тези разговори бяха водени през декември 2008 година. Оказа се, че причините за бавенето на прехвърлянето на собствеността чрез нотариален акт са в човек на име Илчев, който работи в НК „ЖИ” и изтъква пречката, че, видите ли, не можела да се предава лавката, защото не била към училището (което отговаря на истината, но никой не иска няколкото квадратни метра, на които се намира лавката), а физкултурният салон бил една сграда с хале и, видите ли, нямало как да се раздели земята. В същото време земята под училищната сграда е разделена с точност до сантиметър със завода. Така издаването на нотариален акт, с който да се предостави собствеността на гимназията, се бави поради някакви несъстоятелни причини. Тук възниква въпросът поради каква причина Илчев се противопоставя на предаването на земята, след като НК „ЖИ” реално няма как да я използва за собствени нужди. Дали това бавене няма нещо обща с това, че, както беше споменато, до няколко години теренът ще стане част от същинският търговски център на София?
 
Поради тези причини и най-вече, съкращаването на щатните работници в БДЖ-ЕАД се намалява бройката на учениците, които имат желанието да учат в ПГЖПТ „Никола Корчев”. От това пада авторитетът както на училището като желано за кандидатстване след 7. и 8. клас, така и шансовете за просперитет на гимназията като елитно средно учебно заведение. В същото време българският железопътен транспорт е на много по-ниско ниво от европейския, въпреки, че България е страна-членка на Европейския съюз и от това би следвало бързо развитие на транспортната сфера.
 

Ж.Димитров