Начало Раздели Ученици Относно новия Закон за средно образование

Относно новия Закон за средно образование

ПечатЕ-поща

Изминаха първите 100 дни откакто кабинетът „Борисов 2“ положи клетва и вече има известни ориентири за посоката, към която той ще се стреми да води българското образование през мандата си.

732427-l

Просветният министър Танев от квотата на Реформаторския блок засега предизвиква предимно насмешка с екстравагантните си изказвания и по сполучливия израз на Любослава Русева е по-подходящ за реформа в психиатрията. Характерно за него е и непостоянството в позициите – той измина пътя от това да призовава младите хора да напуснат България и да пътуват в „големия свободен свят“ до предложение срещу ограничаването на научната емиграция чрез въвеждане на безплатно образование за някои специалности срещу ангажимент от страна на студентите да работят в страната за определен период. За съжаление, поне към този момент, за реализирането на тази и други добри негови идеи, като актуализирането на учебниците, написани на далечен за учениците стил на изразяване и пълни с антинаучни безумия, инициативата за предоставяне на равни възможности за учениците, намерението за повишаване качеството на образованието и заплащането на преподавателите, не са предприети никакви практически действия.

Тъкмо обратното – в новия проектозакон за образованието, приет на първо четене в Народното събрание и ползващ се с подкрепата на Министерски съвет, има крайно обезпокоителни тенденции, които биха влошили състоянието на образователната система.

Най-знаковото нововъведение, с което се характеризира закона, е възможността за държавно финансиране на частни училища и детски градини. Изглежда тази мярка, за която определени кръгове лобират от години, е по-близо до реализиране от всякога.

Това изкривява напълно принципа на разделение между обществените и частните учебни заведения. Аргументът, че сегашното статукво дискриминира необучаващите се в държавния сектор звучи нелепо. Родителите, които избират частните училища (или детски градини), са обикновено такива с по-големи финансови възможности, които целят повече удобство за своето дете – то да провежда подготовката си в по-добри материални условия и в по-редуцирани паралелки с разширена възможност за индивидуален подход и т.н. Това е осъзнат избор и и тук не може да става дума за дискриминация.

Както повечето частни субекти, и училищата работят на пазарен принцип, за разлика от обществените те имат правото да развиват стопанска дейност. За каква равнопоставеност говорим, след като държавните и общински учебни заведения разчитат само на единния разходен стандарт за издръжката на ученик, на който от сега нататък ще могат да разчитат и частниците, които и без това могат да използват разнообразни методи за финансиране.
Важно е да се подчертае, че в други държави, където съществува тази практика, субсидирането е свързано с определени ангажименти от страна на частните училища, като например намеса на държавата в организацията на образователния процес, намаляване или дори премахване на таксите за обучение, по – сериозни рамки пред източниците за финансиране и т.н. Нищо такова не е предвидено в законопроекта.

На фона на ниския бюджет за образование и постоянните приказки за нуждата от закриване или преструктуриране на „нерентабилни“ учебни заведения, тази идея изглежда още по-сбъркана. Държавата трябва да закриля преди всичко обществените институции, като по този начин защитава интереса на мнозинството, а не да се грижи за пазарния интерес на определени частни субекти.

В член 164 на закона се говори за „Валидиране на компетентности, придобити чрез неформално обучение и информално учене“ или с други думи така нареченото „домашно образование“ придобива законова рамка. Това означава, че от сега нататък нищо няма да задължава родителите да изпращат децата в предучилищна възраст на детска градина, а и след това на училище поне до навършването на 16 годишна възраст, както бе до сега. „Домашните ученици“ няма да са задължени дори да полагат изпит, с който да легитимират знанията си пред българската образователна система, а имат вариант да „валидират“ наученото чрез програми, взаимствани от чуждестранни системи.

Подобно решение е в тотален разрез с традициите и ценностите, които изграждат модерното общество. Посъщество то лишава детето от правото на образование и го превръща в заложник на своенравието на родителите му. Фактът, че родителят представлява и носи отговорност за наследника си, не му дава правото да взема такива съдбоносни решения от негово име. Именно поради това, че не винаги майките и бащите знаят кое е най-доброто за децата им, модерната държава е изградила необходимите норми, чрез които всеки индивид да се впише в обществото. И може би най-важната е от тях е традиционното училище – именно там хората се научават да изграждат споделени ценности, чрез които да усвоят културата на своята страна, да се социализират и разбира се да срещнат различни възгледи, като по този начин развият критичното си мислене. 

Естествено, ние не отричаме, че в българското образование има сериозни проблеми, но това не е повод да бъде игнорирана цялата система на общественото образование – напротив, всички ние трябва с действията си да извоюваме качествената промяна в него.

В законопроекта има и други будещи тревога изменения, като например възможността да се завършва начално образование с двойки, преструктурирането на помощните училища и ресурсните центрове в т.нар центрове за личностно развитие, което по всяка вероятност ще бъде съпътствано и със съкращаване на някои от тях, разширяването на автономията на училищата и възможността за още по-голям брой видове учебници по определен предмет, което обезсилва ролята на единния държавен стандарт.

Като цяло можем с увереност да прогнозираме, че ако законът бъде прокаран в този му вид няма да разреши основните проблеми пред българското образование, а напротив ще ги задълбочи и ще създаде нови. По тази причина движение „Призив“ категорично се обявява против неговото приемане.

 

Любомир Гутев